Днес, 18 юли, се навършват 140 години от рождението на класика Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов). Творчеството му е проникновено изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Творбите му са преведени на повече от 40 езика. Национално-самобитното му творчество оказва благотворно въздействие върху развитието на художествената мисъл в България.
Елин Пелин започва да пише още като ученик.
Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар.
В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен .
Скромният живот, будният възрожденски дух на рода не позволили на баща му да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самият Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Димитър Стоянов учителства в Байлово, след което прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения.
От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
Работи ,като библиотекар в Университетската библиотека , после е командирован в Париж , става пазител в хранилището на Народната библиотека в София , уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ , където работи до пенсионирането си.
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат , комунистът Станислав Вихров прави опит да убие Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник “Българан” Борис Руменов.
До края на живота си Елин Пелин е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН , а също председател на Съюза на българските писатели.
Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.
