Начало Култура Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна

193
0
СПОДЕЛИ
Реклама courtinn-ad

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.”

Из разказа „По жицата”

iordaniovkov

Йордан Стефанов Йовков (1880-1937) е български писател, определян като майстор на късия разказ.

Йовков прекарква детството си в родното си място – Жеравна, където получава основно образование. Завършва гимназия в София, където  учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предрича бъдеще на писател.

Родната къща на Йордан Йовков в Жеравна е музей и е включена в Стоте национални туристически обекта под номер 57.

Част от творчеството му е повлияно от годините, прекарани по фронтовете на воините, в които е участвал. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г.  Открояват се творбите му „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.

7 години Йовков прекарва извън България и именно това са годините, в които остава значим отпечатък в литературата.

Той написва сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ 1928, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.