Дарина Дечева
… Аларма, която звъни безспирно, а вие сте сякаш залепнали за възглавницата…
…. часовник, който препуска като обезумял, докато се опитвате да си обуете чорапите, едновременно чистейки разлятото кафе върху новите панталони…
… умалено копие на кулата в Пиза от нахвърляните ви дрехи върху стола…
… задръствания, които нямат край точно толкова, колкото и мърморенето на шефа ви, че отново сте закъснели…
Звучи ли ви познато? Така сме всеки ден. Ако се доберем все пак със сетни сили и зачервени от недоспиване очи до стола в офиса ни, сме толкова уморени, сякаш сме носили торби с картофи часове наред. Нали не се чудите вече защо в нас всяка следваща сутрин се надига зловеща вълна на неудовлетворение, защо чувстваме, сякаш сме загубили способността си да бъдем радостни, защо усмивката ни я няма все повече и нямаме енергия за нищо, което да ни прави щастливи?
Докато сутрините ни са белязани от неосъзнатост, вцепенение, страх, грижи, неудоволствие и неспирно бързане, точно такива ще бъдат и дните ни. А каквито са дните ни, такъв ще бъде и целият ни живот.
Струва ви се твърде голямо предизвикателство да променяте изведнъж живота си? Тогава започнете от сутрините. Питате се как? Просто си създайте вашия сутрешен ритуал, който определено може да внесе много положителна енергия, баланс и удоволствие в дните ви. И защото денят наистина се познава от сутринта.
Следващата техника е само едно предложение за сутрешен ритуал, нещо, което съвсем лесно и бързо можете да превърнете в част от живота си. Това са само няколко минути, които да посветите на себе си и които отварят много врати навътре във вас.
Не е задължително веднага да приемате, хубаво е всеки да откриe сам за себе си своя ритуал. Дали ще бъде медитация, писане на дневник, дишане или просто нищоправене с чаша кафе на балкона – изборът е личен. Единственото условие е след това да се почувстваме по-добре. По-леки. И да се усмихнем на света.
За да ни отговори той със същото.
„Делвата на Бога“ е техника, взета от книгата на Джулия Камерън „Пътят на твореца“. Създателката ѝ я определя като техника за справяне с творческите блокажи и представлява следното – освобождаване от страхове, тревоги, желания, надежди, негативни мисли. Всичко, с което не можем да се справим сами и което не се подчинява на съзнателното ни намерение и личната ни воля. Пишем на листче това, което ни тревожи или за което копнее сърцето ни, и го предаваме в ръцете на Бога. Пускаме контрола върху неща, които са в зона на друга, по-висша отговорност.
Тази проста техника е отлично средство за освобождаване от невротично страдание. Знаете ли как простичко да разберете какво означава невротизъм? Означава дълго да сме и да изпадаме в емоционално състояние, което ни потиска. Невротизмът не е патология, а склонност на индивида да съзира основно негативната страна на нещата и непрекъснато да се тревожи за тях. А повечето от нещата, за които се тревожим, в действителност въобще не зависят от личната ни воля. Най-доброто, което можем да направим с този вид невротични страхове и сърдечни копнежи, е да ги предадем в ръцете на някого или нещо, отговорни за него.
Изглежда просто, нали? Истината е, че в действителност нещата наистина са прости, съзнанието ни е онова, което ги усложнява.
Ето и самата техника:
1.Поставете на удобно за вас място една делва на Бога. Какво? Делва, кутия, ваза, буркан. Нещо, в което да слагате своите страхове, резерви, надежди, мечти, тревоги. Ако настроенията ви са такива, че името ви смущава – наречете делвата както желаете. Нека името да отговаря на вашите вярвания, може да я наречете дори „Буркана на Вселената“. Или „Кутията на моето уверено Аз“. От вас зависи как и дали да я украсите. Ако това е важно– направете го. Направете всичко, за което се сещате и което ще превърне делвата във вашата лична „Делва на Бога“, отговаряща на същността ви.
2. Запасявате се с достатъчно на брой цветни листчета – Бог обича цветове. Вселената – още повече.
3. Всяка сутрин си представяйте, че негативните мисли и страховете ви всъщност са мънички чудовища. Дайте им имена – Безработното Чудовище, Ревливият Змей, Болното Страшилище и т.н. Засмейте се, докато ги визуализирате – така по-лесно ще пристъпите към писането им.
4. Запишете на листче това, от което се страхувате най-много и което ви измъчва най-често, и го пуснете в делвата. Започнете от страховете си. Всеки път, когато сте разстроени през останалата част от деня, си припомняйте, че вече сте оставили тревогите си в делвата – „Бог ги е получил“. И продължете нататък, той ще има грижата да реши проблема вместо вас. Пишете колкото искате – Бог не е дребнав, нито е скъперник. А Вселената е безкрайна – и на щедрост.
5. Не мислете и не проверявате непрекъснато кога и как Бог ще реши проблема ви. Напомняйте си постоянно – „Това вече не е моя грижа“.
6. Обърнете внимание на сега. Сега, когато сте олекнали с един страх по-малко, кое е първото нещо, с което бихте искали да го замените? Мечта? Желание? И кое в себе си бихте искали да промените, за да го реализирате?
7. Запълнете освободеното пространство в съзнанието си с него. И не забравяйте също да го запишете.
8. Продължавайте всеки ден да пълните делвата, докато страховете и тревогите ви свършат. И тогава преминете към копнежите – нали не мислите, че Бог се занимава само с негативното? Дайте и на себе си и на него възможността за по-доброто.
Толкова. Всичко, което се иска от вас, е да отваряте делвата и да пускате вътре поне по един свой страх или грижа. Всяка сутрин.
И не пропускайте мечтите.
Друго си е някой да работи за нас и вместо нас, нали?
Отдъхнете си – заслужавате най-доброто! А хубавото е, че и Бог, и Вселената, го знаят.
Успех!
