Светкавична реакция и виртуозно направена операция спасиха пръста на панагюрка, отхапан от собствения й домашен любимец – женски пекинез. Макар че бил откъснат напълно до самата длан, часове след инцидента пръстът бил възстановен на мястото си със свързани кости, сухожилия, кръвоносни съдове и нерви, а два дни по-късно пациентката вече усещала как пулсира кръвта в него, разказа тя пред „Пазарджишка Марица“.
Сложната интервенция е извършена от ортопеда д-р Мартин Тошев в панагюрската МБАЛ „Уни Хоспитал“, поясни говорителят на лечебното заведение Владислав Прелезов. Реимплантацията на откъснатия пръст е успешна, като за това роля е изиграло и адекватното поведение на пациентката, която е постъпила в болницата буквално минути след злополуката. Но медици знаят, че операциите за възстановяване на откъснат крайник или част от него са сложни и с тях могат да се справят само най-добрите специалисти. Голяма част от късмета на панагюрката е, че е попаднала при такъв медик.
Д-р Тошев вероятно е виждал в практиката си какво ли не, но когато научил как е откъснат пръстът на пациентката, се ококорил от изненада – учудил се как е възможно куче с габарити по-скоро като на котарак и също толкова малка наглед уста да направи такава голяма беля. Сигурно сте единствената в цял свят с отхапан цял пръст, то от пекинез, смаяно коментирал той.
Пострадалата е Георгица Георгиева Гарноева от Панагюрище. Силна по дух жена, която представя куриозната история така, както човек по принцип би говорил за комедия, но не и за подобна кървава – буквално! – история.
„Имам три кученца – пекинези, едно мъжко и две женски – те са сестрички, разказва пациентката. Отглеждам ги от съвсем мънички, от 40-дневна възраст и никога не са създавали проблеми. Онзи ден както винаги си ги нахраних и тръгнах към външната чешма у дома да си измия ръцете. В този момент двете сестри се сбиха, може би защото едната има малко кутренце. Посегнах да ги разтърва, но те явно са приели ръката ми като трети участник в женския бой. В суматохата дори не разбрах коя от двете ми отгризна безименния пръст на дясната ръка. Беше изтръгнат изцяло, до кокалчето!“.
Възрастната жена веднага се обадила на близки, които я закарали в болница само 15 минути след инцидента. Пътьом Георгица притискала беезжизнения откъснат пръст към откритата рана на дланта, за да намали кървенето и пораженията по самия него. В Спешно отделение действали като по учебник. Възможно най-бързо й направили всички изследвания и я подготвили за операция. Самата тя, по спомен на Гарноева, продължила около половин час. На втория ден след това пострадалата започнала отново да чувства пръста си и пулсирането на кръвта в него. Смятам, че вече е добре, с нотка оптимизъм в погледа отбелязва панагюрката.
На въпроса каква ще бъде съдбата на виновните женски пекинези стопанката без колебания отговаря: „Те са ми галени и ще си ги оставя да си ги гледам. Простила съм им прегрешението!“.
Заради „човекоядския“ им пристъп възрастната жена се простила със 108 лева. Толкова струвала иглата, имплантирана за стабилизиране на пришития на мястото си пръст, а Здравната каса, както знаем, не поема разходите за импланти дори на редовно осигуряващите се пациенти.
С нова нотка оптимизъм Гарноева уверява, че и вкъщи ще се справя временно без дясната си ръка, защото може да си служи също толкова добре и с лявата за всичко. Не е левичарка, но се принудила да стане при предишна много по-тежка травма и повече от година престой в гипс и превръзки на пострадалия и сега крайник, на който това се пада четвърта операция.
През 2006 година, когато все още работела в хавлиената фабрика, панагюрката буквално смляла ръката си между два мощни вала на машина, наричана „скробвачка“. Когато след трудовата злополука работничката успяла да издърпа ръката си, от нея бел останал само скелет с изпотрошени кости. След три високоспециализирани хирургически интервенции в специализираната клиника по ортопедия в Горна баня първо били възстановени те. После се наложили и пластики – присаждане на сухожилие от петата на дланта, за да се нормализират движенията на трите най-активни пръста – палеца, показалеца и средния. След тях ръката била съвсем пълноценна. Такава ще бъде и след съживяването на откъснатия сега безименен пръст, убедена е панагюрката.
„Късметлийка съм!“, с усмивка подчертава тя на края на разговора, след което припомня да изкажем от нейно име специални благодарности на целия медицински екип, който й е помогнал в поредния труден момент.
