Начало Бизнес Проф. д–р Лъчезар Цоцорков: БМГК е кауза, на която ако се посвети...

Проф. д–р Лъчезар Цоцорков: БМГК е кауза, на която ако се посвети всеки член, ще спечелят всички – и бранш, и национална икономика

516
4
СПОДЕЛИ

Mr.L.Tsotsorkov

На провелото се на 27.04.2017 г. редовно Общо събрание на БМГК за пръв почетен председател на Камарата бе единодушно избран проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Той бе един от инициаторите за учредяване на БМГК през 1991 г. – години преди приватизацията в минния сектор на страната. Негов е приносът за изграждане и превръщане на Камарата като една от най-активните и авторитетни браншови организации в България и с голям принос за подобряване на условията за бизнес в отрасъла и за социално-икономическото развитие на страната.

В своето слово, с което своеобразно „предаде щафетата“, проф. д-р Цоцорков очерта визията за развитие на бранша и отправи ключови послания пред минната общност у нас. В своя анализ за изминалия период, той не спести и негативните тенденции, които пречат на растежа, развитието и оцеляването на отделни подотрасли на минерално-суровинната индустрия на България.

Визия за развитие на бранша

Пред обществото са примерите от Европа, света и от България, че както всяка друга индустрия, минерално-суровинната индустрия може да се развива екологосъобразно и в хармония с всички останали човешки дейности. Тези примери трябва да се показват системно на широката общественост по най-разнообразни начини – от посещения на място във водещи рудници и техните местни общности, до научно-популярни филми, публикации и участия в събития. Днес БМГК разполага с необходимия ресурс, за да постигне и тази цел.

Важна задача на Камарата и на нейните членове е да се работи за положителна промяна в нагласите на обществото и разбирането за ползата на минерално-суровинната индустрия.

Реализация на Минната стратегия

БМГК трябва да продължи с усилията и конструктивния диалог с държавните институции и преди всичко с Министерство на енергетиката за цялостно изпълнение на приетата от Министерски съвет Национална стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия. В контекста на насърчаването на местен добив от страна на Европейската комисия, България трябва да проучи най-добрите европейски практики в различните държави-членки на ЕС, особено на тези с облекчени административни процедури. В момента у нас за реализация на един минен проект могат да минат 10 и повече години, докато в страни като Португалия този процес може да отнеме около 6 години. Необходимо е спешно да се променят спешно и някои остарели наредби в Министерство на енергетиката, като например предоставяне на права за проучване и търсене и контрол на изпълнението, която допуска възможност за недобри практики. БМГК ще продължи да представя нерешените проблеми към всички ведомства.

Бъдещите промени в Закона за подземните богатства и свързаните закони трябва да създадат условия за реализацията на Националната минна стратегия за устойчиво развитие на бранша.

Експертна комуникация в обществото

Случаят Трън и проблемите с някои кариери на различни места в страната показаха, че освен към обществото като цяло, активността на БМГК трябва да е проактивна и насочена както на национално, така и на регионално ниво. Камарата трябва да представя експертната позиция и реалните факти като единствен контрапункт срещу всеки опит от лица – местни или външни, които под претекст на страх от екологично увреждане, манипулират местното население, стигайки до откровени лъжи и дори незаконни действия.

В своята мисия да представя само проверена, точна и базирана на факти информация, БМГК ще търси винаги съдействие от конкретния инвеститор, от Министерството на енергетиката (като Единен орган за управление на подземните богатства), от синдикатите (като социален партньор), както и от всички експерти в и извън бранша. Само с истинни аргументи могат да се обясни на хората същността на даден проект и по този начин да се разобличат манипулациите. Това е начинът да се прекратят опитите спиране на устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия в България.

Успешните примериза оказана подкрепа на членове на БМГК са стартиралите минни проекти в Крумовград и Брезник. Камарата ще следва тази принципна наша позиция за подкрепа както на членове, така и на не-членове.

Не-добро минно управление

Устойчивото развитие на бранша и успешната реализация на Минната стратегия минават през коренна промяна в управленските практики на концесионери, които не са членове на Камарата. Известни са редица случаи, в които минни компании не плащат данъци, не осигуряват своите работници, не изплащат минимум браншово договорените нива на заплати или въобще не ги изплащат, не се грижат достатъчно за безопасността и здравето на работещите и за опазването на околната среда и не подпомагат развитието на регионите. Подобни негативни примери нанасят щети на репутацията на бранша у нас, посочи проф. Цоцорков.

„Тук причините са в културата и професионалната пригодност на концесионера, за което при предстоящите промени на Закона за полезните изкопаеми този проблем може да се реши законово с помощта на БМГК по подобие на Камарата на строителите в България. Дотогава Минната камара ще продължи да предлага своята експертиза на Националния омбудсман, когато проявява активност по миньорски проблеми.“– каза още проф. Цоцорков.

Справяне със стари екологични щети

Този проблем стои ненапълно решен още отпреди 1989 г. Отчитаме, че той носи тежки негативи на минерално-суровинната индустрия на България. Това са нерешените все още проблеми от държавата със старите екологични щети на минни съоръжения (насипища, хвостохранилища, производствени площадки, уранови сондажи и други), които са държавна собственост и нямат оператори и контрол.

БМГК извърши обобщена оценка за проблемните съоръжения, която беше внесена в компетентните ведомства (Министерство на икономиката, МОСВ и Министерство на енергетиката) с предложение за етапно решаване на проблемите с помощта на бюджета и на програмите на Европейския съюз, включително програмите за иновации по съвет на депутати от Европейския парламент.

С помощта на депутати от проблемните региони и на национално представените работодателски организации е необходимо БМГК настоятелно да постави горните проблеми пред новото правителство с конкретни предложения за решения и да не се снемат от отчет до пълното им решаване.

Икономическото развитие се забавя и се силно затруднява от недобре решени въпроси по отношение на зоните в „Натура 2000“. При бъдещите законодателни промени в Закона за биологичното разнообразие, следва да се решат проблемите с реда за актуализиране зоните, включени в „Натура 2000“, съгласно европейската практика, участието на представители на бизнеса във Висшия екологичен съвет към МОСВ и по-голяма прозрачност при разпределение средствата от европейските фондове.

Организационно развитие на БМГК

В обръщението си към членовете на БМГК и гостите на Общото събрание на Камарата, почетният председател проф. Цоцорков отправи важни послания за единство на бранша.

„Всеки един член на Камарата не трябва да забравя, че БМГК е кауза, на която трябва да се посвети всеки член, за да спечелим всички, както и националната икономика. Затова е нужна ежедневна отдаденост на интересите на Камарата, която я разбирам в пълнота духовна, физическа и материална, за тези, които имат възможност. В основата на това поведение стоят принципите и ценностите, които ние заложихме в нашите актуализирани Устав и Етичен кодекс.“– посочи проф. Цоцорков пред аудиторията.

В това отношение ръководните органи на БМГК – председателят и членовете на Управителния съвет – трябва да дават пример на всички членове.За успеха на Камарата е нужно да се продължи системния подход и добра комуникация. Развитието на БМГК ще се реализира чрез активен прием на нови членове измежду носителите на права за търсене, проучване и концесии.

 

Постижения на БМГК (1991 – 2016)

 

–          Единството на бранша, демонстрирано в Устава и девиза на БМГК – „Силни заедно!“.

–          Ежегодна висока оценка от членовете на сдружението.

–          Камарата е приета като институция, чието мнение не може да бъде пренебрегвано.

–          Осигуряване на собствен офис.

–          Подписване на първия Отраслов колективен трудов договор, 1991 г.

–          Създаване на Единен орган за управление на природните богатства, 2010 г.

–          Приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия, 2015 г.

–          Работа по множество проекти в полза на членовете на БМГК

–          Ежегодно провеждане на национални и вътрешни събития с участие на членовете и на високи гости от страната и чужбина

4 КОМЕНТАРА

    • Уважаеми г-н Гергински,
      преди да правите Констатация,постарайте се да се запознаете с необходимите по разглежданата тема аргументи и никога не бъдете абсолютно категоричен в заключението което изразявате.
      На въпросът Ви. Машинен инженер съм. Имам завършена след дипломна квалификация В Тракийският Университет, в областта на Информационните Технологии. Притежавам познания в областта на Приложната Инженерна ЕКОЛОГИЯ.
      Удостоен съм с почетният знак и грамота на НСОРБ (Националното Сдружение на Общините в Република България) за принос в Местното Самоуправление.

  1. Проф. д–р Лъчезар Цоцорков във всяко публично представяне, е много точен и аргументиран. Но… Винаги отстоява едностранната си комерсиално представена теза изразена в издигнатият (от Него)лозунпг – “Всичко от природата за хората и от хората за природата!”. Всъщност обаче забравя, че винаги има и друга страна. Подземните (рудни и не рудни)богатства са публична държавна собственост и могат да бъдат извличани чрез КОНЦЕСИЯ. Как се определя стойността на Концесията? Тук е основният проблем. Подземните богатства са невъзстановим ресурс. Извличането им непосредствено нарушават екологичният баланс. Нарушава се природният кръговрат.Последиците от нарушеният екологичен баланс се отразява върху параметрите на жизненият фактор (климат; вода; въздух;почва; лесистост; лъчиста енергия; шум)/За справка – “Асарел – Медет” АД безводни Средногорието и е причина промишленият водопровод от терасата на р. Марица, да се предоставя на абонатите като източник на питейна вода. Държавата опрости старите финансови задължения на МОК “Медет”, в които влизаха и средствата за изграждане на яз. “Луда Яна”. Река “Луда Яна” по същата причина е негодна за мелиорации – зелечукопроизводство. Язвата ставена от рудник “Медет” остава вечен паметник за отношението на човека към природата/. Държавата, преди да издаде разрешение за извличане на подземни богатства,трябва да бъде на ясно, че преди всичко става въпрос за добив на суровина. Кой и къде ще придаде добавена стойност на тази суровина? Ами ценните метали (злато, платина и др.)…? Кой ще обезщети онези които поемат щети от неизползвани възможности за производство на селскостоспанска продукция? Суровината се изнася, ценните метали носят “неустановени” печалби а за българският гражданин стават промишлените отпадъци, нарушеният жизнен фактор и най-ценното – човешкото здраве. Проф. д–р Лъчезар Цоцорков заслужава адмирации преди всичко за това, че осъществява вижданията и разбиранията си в своя бранш. Но къде са държавните експерти? Държавата все повече се отдалечава от Конституционните си задължения към обикновеният български гражданин.

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете името си тук