Тази вечер от 19:00 часа на сцената на Театър Дом-паметник в Панагюрище Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи най-новия си спектакъл от двата едноактни балета – ”РОМЕО И ЖУЛИЕТА”, балет по музика на П. И. Чайковски.
Историята на Ромео и Жулиета е разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във времето. И като че ли всеки има своите очаквания….
Този път оживява фантастичната увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета”. Много композитори са отговорили с музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев и Берлиоз, се подрежда на върха в списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор, Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне на творбата /1869/ Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на враждуващите родове се запазва и в двата варианта.
Хореографът Силвия Томова се опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета” започва с благословията на Падре Лоренцо, който вече знае всичко….
Като от легендарния филм на Дзефирели на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл. Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма – нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора, които не приемат ограниченията на предразсъдъците.
„Желанието на Ромео и Жулиета да се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или някого….Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната, но истинска…Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта….Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност…Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим…”
Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета” няма тъжен финал…Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък.
