Начало Общество Днес е Петльовден – празник на мъжката рожба и Сретение Господне

Днес е Петльовден – празник на мъжката рожба и Сретение Господне

СПОДЕЛИ
restorant

Българската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква.

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.

Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

2 февруари е също и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н.ст.) или на 20 януари – според старото летоброене.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Традициите повеляват на този ден да се заколи най – перестият и едър петел. Жертвоприношението за здравето на момчето в дома се прави пред дворната или къщната врата, а кръвта трябва да опръска портите. Петльовата глава се хвърля на покрива.

За трапезата на празника се приготвя жертвеното животно като яхния или с ориз. Меси се пита, пали се свещ.

Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най – тежкия за нашия народ данък – кръвния. Смела еркечанка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те заявяват, че ще го заколят. Тогава тя казва, че сама ще заколи скъпото си дете. През нощта завела момчето извън селото и заклала петел, с който опръскала вратата и така спасила живота на детето си.

От тогава до до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.