Истинският успех се постига с общи усилия
Отчет на Веселина Зумпалова-Ралчева – общински съветник и председател на Общинския съвет през периода 2011-2014 г.
Уважаеми съграждани,
„Когато един човек поиска доверието ви в аванс за четири години напред, когато този човек го прави не за пръв път, преди всичко той трябва да се обърне назад. Да направи равносметка сам за себе си и, разбира се, да сподели всичко това с хората, от които очаква отново да го подкрепят. Иначе всякакви обещания и ангажименти биха увиснали във въздуха. Това е нещо, което избирателите би трябвало да поискат от всеки един техен избраник, който се изправя за пореден път в изборната надпревара. Независимо дали става дума за общински съветник, за кмет на община или кметство.”
Ето така започваше моят отчет като общински съветник преди четири години – в края на мандат 2007 – 2011 г. и в навечерието на тогавашните местни избори. Днес това е отправната точка и за настоящата ми равносметка.
Отново заставам пред Вас и представям своя отчет като общински съветник за изминалия четиригодишен период. Разликата този път е, че в продължение на три години от този мандат аз бях председател на Общинския съвет и неминуемо
отчетът за дейността ми като съветник ще се преплита и с работата ми като председател на местния парламент от месец ноември 2011 до месец октомври 2014 година.
Общинският съвет заработи през 2011 г. след провеждането на едни безпрецедентни като острота на противопоставянето избори, граничещи по-скоро с война, които очертаха абсолютната нетърпимост между основните политически опоненти в общината. Интересното е, че четири години по-късно местният парламент завърши мандата си в пълно съгласие и сякаш в безметежие. Всеки може да има своето обяснение за това, но моето е: не-свободата на част от съветниците и удобния за тях комформизъм.
Както подчертах, Общинският съвет започна работата си без обособено пълно мнозинство – разделен на няколко групи, които имаха сериозно противоборство и лоша комуникация помежду си. След като на първата сесия никоя от предложените кандидатури от най-големите групи – ГЕРБ и „За свободна община”, не успя да получи необходимата подкрепа, се наложи търсенето на консенсусен вариант за председател.
Да бъде издигната моята кандидатура за председател на Общинския съвет ми бе предложено лично от кмета на общината Никола Белишки. Приех го като оценка за моите качества и досегашния ми опит и дадох съгласието си при две условия.
Първо: Да се получи съгласие за подкрепа на кандидатурата ми от поне две от големите политически групи, а не да се разчита на тайни и безпринципни договорки за гласовете на отделни съветници.
Така бях избрана с вота на две групи в Общинския съвет – ГЕРБ и БСП, които подкрепиха моята кандидатура. В онзи момент аз не съм водила други разговори на тази тема. Както е редно, преговорите се провеждаха от най-голямата група в Общинския съвет – тази на ГЕРБ, върху която падаше и отговорността местният парламент да заработи.
Второто ми голямо желание бе да се прекрати тихата „война” между Общинския съвет и Общинската администрация и настроенията на враждебност, налагани с години. Да се работи за равнопоставеност на двете институции и да впрегнем възможностите на всички за изграждане на един нов стил на управление в общината.
Първоначално имаше изразено съгласие в тази посока от всички. Но в процеса на работа се оказа, че има сериозно разминаване във вижданията между мен и управленския екип на общината по отношение на начина за постигане на тази цел. Обединението и съгласието според мен трябваше да минават през дебата, различните идеи, изслушването на аргументи, експертното мнение на специалистите от администрацията и компетентните по съответната тема съветници. Уви, още при гласуването на първия проект за бюджет стана ясно, че обединението и съгласието се възприемат от Кмета на общината преди всичко като съгласие с неговото мнение. Постепенно започнаха проявите на нетърпимост към всяка различна позиция и алтернативно предложение, а липсата на диалогичност се открои като стил на управление на изпълнителната власт.
От своя страна, след избирането ми за председател на Общинския съвет, се ангажирах с осигуряването на максимална публичност на работата на съвета и прозрачност при вземането на решения:
– В работата ни изцяло бе въведена електронната система в Общинския съвет, като и до този момент всички постъпващи преписки са достъпни за гражданите, може да се проследи тяхното развитие и решаване. Достъпни са протоколите от заседанията на всички комисии, входящата и изходяща документация.
– Беше въведена практиката на ежемесечни пресконференции на Председателя на Общинския съвет съвместно с председателите на групите в местния парламент.
– Заседанията на комисиите бяха публични, като в първите месеци предизвикваха сериозен интерес от страна на журналистите. Канеха се вносителите на предложения и заинтересованите страни по всяка преписка.
– Изготвяха се подробни отчети /вкл. в табличен вид/ за работата на Общинския съвет за всяко шестмесечие, които включваха и аналитична част. Отчетите се публикуваха в местните медии.
– Всички заседания на Общинския съвет се излъчват и до момента директно от телевизионното студио на Медиен център „Оборище”.
Друга важна част от работата ми като председател беше включването на максимално широк кръг от хора и специалисти при вземането на решения:
– Преди гласуването на важни решения се организираха кръгли маси и дискусии.
– Изпращаше се регулярна информация за важните инициативи и проектите за програмни документи до неправителствените организации на територията на общината, включително и до Сдружението на предприемачите.
– Кметовете на населени места в общината бяха канени при разискване на въпроси, касаещи съответното кметство.
– Провеждаха се изнесени заседания на комисиите в други населени места или обекти, съобразно спецификата на разглежданите преписки.
– Общинският съвет ползваше регулярно външни юридически консултации.
Като председател на Общинския съвет съм била инициатор и организатор на редица публични обсъждания:
– Публично обсъждане на предстоящо приемане на Наредба за отглеждането на селскостопански животни в град Панагюрище
– Публично представяне и обсъждане на Проекта за създаване на Модерен болничен комплекс с център за лъчелечение
– Обсъждане с представители на бизнеса на проект за Общ устройствен план на община Панагюрище
– Обществено обсъждане във всички населени места в общината на Отчета за изпълнение на бюджета на общината за 2013 г.
– Открито обсъждане на препоръки към работата на изпълнителите по Интегрирания проект във В и К сектора в Панагюрище.
Не бива да забравяме, че основната функция на Общинския съвет е законодателната – приемане на общински наредби, програми и правилници. Като общински съветник съм вносител /или една от вносителите/ и съм участвала активно в изработването на:
– Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация
– Наредба за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Панагюрище
– Правилник за условията и реда за осъществяване на закрила на деца и ученици с изявени дарби в община Панагюрище
– Правилник за управление и разходване на средствата, получени от приватизация на лечебните заведения
– Наредба за охрана и опазване на селскостопанското имущество.
Сериозно участие взех и при изработването на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Панагюрище за периода 2014 – 2020 г. Тук трябва да подчертая активната роля на Общинския съвет при приемане на окончателния вариант на този стратегически документ и сериозната ангажираност и на други колеги – общински съветници от всички групи, благодарение на което първоначалният посредствен и изпълнен с фактически грешки проект бе значително подобрен.
През целия период съм била член и на Консултативния съвет по туризма и съм давала своите предложения при изработването на годишните програми за развитие.
Много сериозна работа бе свършена от Общинския съвет при изграждането на успешните публично-частни партньорства
и създаването на търговските дружества с общинско участие „Спорт Инвест Панагюрище” ООД и „Асарел Панагюрище Здраве” ООД. Дружества, които трябваше да решат два кардинални проблема на община Панагюрище – липсата на съвременна и многофункционална спортна база и осигуряването на модерно и широкообхватно здравно обслужване на жителите на общината.
Това беше сериозно предизвикателство пред общинските съветници, тъй като подобни партньорства в страната се броят на пръсти. В някои аспекти бяхме и пионери. Като председател на Общинския съвет съм държала на
максимална прозрачност и защита на обществения интерес.
Всички преговори са водени публично, на открити разширени срещи на ресорните комисии и представители на партньорите – частни дружества. Тези срещи са провеждани и в присъствието на медиите.
Винаги с максимална експедитивност и ангажираност Общинският съвет е вземал необходимите решения, свързани с големите инфраструктурни проекти, изпълнявани в общината.
Днес, в края на четиригодишния мандат, вече сме свидетели на видими резултати и промени в Панагюрище, с които всички се гордеем.
Радваме се на модерната спортна зала, обновения център на града, залата-трезор и ежегодното гостуване на Панагюрско златно съкровище, новото сметище, което е пред завършване, реновираните музеи, дългоочакваната пречиствателна станция, изграждащият се с бързи темпове високотехнологичен болничен комплекс…
Но зад тази промяна стоят усилията и работата на много хора. Не е редно да се монополизират успехите от „Аз и екипът ми”, а недостатъците да продължават да се прехвърлят на предишни ръководства.
Истината е, че двата големи проекта – Интегрираният воден проект (включващ ремонт и реконструкция на В и К мрежата и изграждане на пречиствателна станция) и Проектът „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Панагюрище” (за изграждане на съвременно сметище) бяха разработени и внесени от предишния управленски екип на общината. Те не са „спечелени” – нито от сегашния, нито от предишния кметски екип, защото община Панагюрище беше определена за изпълнението на такива проекти и директно поканена да участва в процедурите.
Пред Общината стоеше задачата само да подготви качествени проектни предложения, и най-вече:
да изпълни проектите по най-добрия и ефективен начин.
Кой и в каква степен се е справил с това – отговорът на този въпрос не е предмет на този отчет и предстои да бъде даден, надявам се, от политиците, а впоследствие и от избирателите в предстоящата предизборна кампания.
Проектът „Панагюрище – столица на свободата” (за ремонт и осъвременяване на музеите и благоустрояване на ул. „Райна Княгиня” и съседните улици) беше спечелен от предишния управленски екип в навечерието на предишните избори и реализиран по време на сегашния мандат. По какъв начин се случи това и можеше ли част от проектните решения да бъдат по-добри – това също ще отсъдят избирателите.
Единственият голям инфраструктурен проект, който бе изцяло подготвен и реализиран от управленския екип на общината през този мандат, беше проектът „Панагюрище – общински център с устойчива и екологична градска среда и високо качество на живот” (за благоустрояване на централната градска част, комплекс „Априлци”, част от парка и още няколко централни улици).
Пропуск при изготвянето му беше, че
фонтаните пред сградата на Общината не бяха включени в проекта и се наложи заделянето на допълнителни общински средства.
Така в капиталовата програма към бюджета бяха заложени и приети от общинските съветници 102 000 лв. – средства, които дойдоха от общинския бюджет, а не от спечеления проект. Подчертавам този факт не защото не харесвам или не одобрявам този фонтан, напротив – той оживи центъра на града и е едно от притегателните места за всички поколения панагюрци. Подчертавам го, защото този проект, както и всички предишни проекти /включвам и предходния мандат/
бяха подготвени от тесен кръг хора и представени пред обществеността и Общинския съвет в последния момент,
когато е почти невъзможно да се направят съществени промени.
Това, от една страна, води до не най-добрата ефективност по отношение на заложените средства (напр. – фонтанът спокойно можеше да бъде включен в този проект, както и осветлението и озеленяването на ул. „Райна Княгиня” да бъдат включени в проекта „Панагюрище – столица на свободата”, а общинските средства да се използват за други нужди). Отделно, можеше да се избегнат недомислици като червено-жълтите павета по тротоарите на ул.„Райна Княгиня” или полуасфалтирането на улиците след подмяната на водопровода, след което останаха грозни кръпки от старата настилка. Нямаше да сме свидетели и на истински провали като миризмата на канализация, която се носи из града след проекта за водния цикъл, и мухъла в приземието на ремонтирания с евросредства Градски исторически музей.
Не бива да забравяме, че европейските пари са всъщност нашите пари и е важно не само да се усвояват, но и как се усвояват. България е част от Европейския съюз и дава своята лепта в общия европейски бюджет. Освен това – всички пропуски при изпълнението на проектите се наказват изключително строго чрез т.нар. „корекции” – направени разходи, които не се възстановяват в общинския бюджет или пък връщане на вече получени средства.
И да продължа с проектите – най-важната част от изминалия мандат.
Публично-частните проекти – изграждането на залата трезор „Панагюрско златно съкровище”, многофункционалната спортна зала и модерния болничен комплекс – всъщност бяха предложени, изпълнени и основно финансирани от „Асарел-Медет”АД и лично от проф. д-р Лъчезар Цоцорков.
Трябва да се каже и да се признае, че той беше инициаторът и двигателят за осъществяването на тези проекти. Общинският съвет се стремеше да следва темпото му, което със сигурност беше по-бързо от нормативно възможното. Като председател на местния парламент съм вложила много усилия за успешното реализиране на тези проекти. За гладкото протичане на процеса по преговори, одобряване на проектите, за създаване на публично-частните дружества, които да ги изпълняват, и в същото време – съобразяването му с изискванията на закона и защитата на общинския интерес. Такива усилия положиха и повечето колеги – общински съветници от различните групи. Не мога да кажа същото за кметския екип, който в много от случаите така и не реагираше със становища и необходимата експертиза от страна на администрацията. Повечето от нормативните документи – устави на публично-частните дружества, правилници, решения, одобряване на идейни и работни проекти – бяха изработени съвместно от Общинския съвет и експертите към частното дружество.
Днес първите два проекта са напълно приключени и те коренно промениха облика на града и възможностите за културен и спортен туризъм. Третият е в процес на изпълнение и ще бъде на вниманието и на следващия Общински съвет.
И въпреки че съм се старала при вземането на решения да се ръководя от интересите на гражданите и собствения си разум, то не бих пропуснала да дам в този отчет и
моята политическа оценка на изминалите четири години.
В Общинския съвет аз бях представител на „Синята коалиция плюс“- една коалиция от четири партии с демократични възгледи от дясно-центристкото пространство. Бях избрана с гласовете преди всичко на избирателите на тези партии и не бих искала да избягам от отговор на обвиненията, отправени наскоро и в публичното пространство, че съм работила в местния парламент с БСП.
През изминалите четири години случаите, в които аз съм гласувала дадено решение заедно с групата съветници от БСП и противно на групата на ГЕРБ, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. В част от тях съветниците от БСП са подкрепили мои предложения. Всъщност – като цяло решенията на Общинския съвет, които не са приемани с пълно или почти пълно мнозинство, също са единици. Но пък нe един и два са случаите, вкл. по времето, когато съм била председател на съвета, в които единствена съм гласувала „Против” или знаково „Въздържал се” по определени решения /напр. – приемането на първия вариант на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие; решението за чувствително повишаване на такса смет, без да са направени всички възможни усилия за събиране на просрочените задължения и др./. Както казах – решенията си съм вземала по съвест!
Несъмнено най-трудното ми политическо решение бе подкрепата на Станимир Велчев за председател на Общинския съвет след моята оставка като председател. Но това решение се наложи като единствено възможното, след като кандидатурата за председател от страна на ГЕРБ на два пъти (в началото на мандата и след моята оставка) не успя да събере необходимата подкрепа за поста, а групата на ГЕРБ излезе с декларация, че няма да издигне друг кандидат за председател. Доколкото ми е известно, останалите групи общински съветници имаха готовност да подкрепят друга, по-консенсусна личност от съветниците на ГЕРБ. Т.е. – представителите на местния ГЕРБ имаха реалната възможност да проведат смислен политически диалог и преговори, вместо да разчитат на натиск, заплахи и скрити договорки. Но те не го направиха. А оттам нататък нямаше и друг работещ изход – това беше единствената друга издигната кандидатура. Като предишен председател аз не бих участвавала в блокиране работата на Общинския съвет, което можеше да доведе до непредсказуеми проблеми и да провали сериозните решения, които ни предстояха, включително за най-големите инфраструктурни проекти.
Що се отнася до БСП – това ще си остане политическата сила, която е противоположна като идеология на моите възгледи и основен опонент на партията, която представлявам. Панагюрските социалисти са понесли от мен немалко критики по време на годините, в които управляваха общината. И сега оценката ми за тяхното управление не е блестяща. Имаше много пропуски, неефективност, липса на инициатива по ключови проблеми.
Провалът им като опозиция обаче надмина всичките ми очаквания.
През последния мандат те така и не представиха качествени алтернативни предложения – нито по важните въпроси, които се разискваха, нито по провежданите политики в общината. Нямаше и конструктивна критика… да не кажа – никаква критика.
В този смисъл – отговорността за наложения в общината авторитарно-самовлюбен стил на управление е споделена между ГЕРБ (тотално недиалогични и самодостатъчни) и БСП (с пълното им мълчание и безкритичност).
Именно опозицията създаде у Кмета на общината усещането за безалтернативност на преценката и решенията му.
И, разбира се, един от въпросите, който ще ми задават съмишлениците ми на предстоящите срещи си остава: Защо напуснах поста на председател на Общинския съвет. По-подробният отговор на този въпрос се съдържа в изявлението, което направих във въпросната сесия. Краткият – несъгласие със стила на управление и начина на водене на диалог между Общинския съвет и Кмета на общината, невъзможност да работя в подобна атмосфера и да бъда достатъчно полезна.
В заключение бих искала да припомня какво обещахме на избирателите на предходните местни избори. Тогава си давахме сметка, че при създалата се ситуация на изборите, няма да можем да се превърнем в определящ фактор за политиката на общината. Затова записахме в нашите предизборни материали наглед прости, а в действителност най-важните обещания:
„Можете да очаквате от нас:
- Упоритост в отстояването на справедливи каузи
- Подкрепа на всякакви полезни граждански инициативи
- Отговорност и разум при вземането на решения
- Честност в отношенията с хората
- Съпричастност към значимите проблеми на жителите на общината”
Като общински съветник се придържах именно към тези обещания! Не само бях съпричастна, но и работих активно за решаването на големите проблеми на общината.
Ръководих се от разума и съвестта си, а не от интереси или зависимости. Винаги съм имала граница, отвъд която не правя компромиси.
Уважаеми съграждани,
Вярвам, че предстоящите местни избори ще донесат истинска промяна. Надявам се, че преференцията при гласуването, която за пръв път ще се използва при местния вот, ще изиграе своята роля. От една страна избирателите ще могат да посочат не само партийно, а поименно своите най-достойни представители. От друга страна, избраните съветници ще знаят, че дължат мястото си в Общинския съвет на Негово величество Избирателя, а не на партийния си вожд или на стопанския си ръководител. Това ще ги направи по-малко зависими, а определяща за поведението им ще бъде именно отговорността към хората, които са гласували персонално за тях.
Като жители на общината, активни граждани, данъкоплатци и родители, всички ние сме длъжни да имаме високи критерии към управленците, които избираме.
Избирателите имат правото да искат повече.
Но този път силата е в техните ръце и се нарича преференция.
Този път те могат да гласуват не само за партия, но и за конкретна личност.
Ако искаме градът и общината да следват пътя на просперитета, то в преследването на успеха трябва да се включат повече хора – не безгласни букви или партийни послушковци, а смели и инициативни хора, изявени личности с позиция, но и със способност да надскочат своето его и да се вслушват в чуждото мнение, хора с авторитет, идеи и желание, които гледат отвъд елементарното противопоставяне и са готови на задружна работа в името на обща кауза.
Защото истинският успех за Панагюрище ще бъде този успех, който е постигнат с общи усилия и е осъзнат и споделен от всички !
25 септември 2015 г.
Панагюрище
