Начало Политика Процедурата – какво следва оттук нататък?

Процедурата – какво следва оттук нататък?

СПОДЕЛИ

Когато премиерът депозира оставката си, Народното събрание ще трябва да я гласува и приеме. Както заяви председателят на парламента Цецка Цачева, това ще се случи утре. След като парламентът приеме оставката, правомощията на правителството се прекратяват и то става правителство в оставка, което ще изпълнява правомощията на изпълнителната власт до назначаването на нов кабинет (бил той служебен или не.)

Следващият етап са консултациите на президента с парламентарните групи. Най-голямата парламентарната група (ГЕРБ) може да предложи министър-председател на когото държавният глава трябва да възложи мандат да състави правителство (т.нар. проучвателен мандат).

Ако в едноседмичен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет (МС), президентът възлага това на кандидат, посочен от следващата по-големина парламентарна група. В случая това е парламентарната група на Коалиция за България.

В случай, че и той не успее да предложи състав в едноседмичен срок, президентът има една седмица за да възложи мандат на друга парламентарна група (ДПС, Синята коалиция и АТАКА). Редът по който той ще връчи мандат, вече не е обвързан с големината на групата, а става по преценка на държавния глава. След първите два тура президентът не е длъжен да изреди последователно всички парламентарни групи, а може да търси възможности за формирането на парламентарно мнозинство, годно да излъчи правителство. Единственото ограничение е времето – седемдневен срок, в който президентът връчва мандата след първите два тура. Ускоряването на процедурата е обяснимо – периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство, може да се окаже прекомерно дълъг.

Служебно правителство, ако няма съгласие

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Това става с укази, които се издават едновременно. Изборите се насрочват в двумесечен срок.

С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет. Президентът може да определя структурата на служебното правителство, включително да рационализира управлението и да го направи по-икономично.

Самото служебно правителство осъществява правомощията на МС, описани в Конституцията. В същото време обаче, неговите правомощия са ограничени. Tо действа в ограничен във времето мандат и при разпуснат парламент. Двете служебни правителства, които са действали след 10 ноември – на Ренета Инджова (17 октомври 1994 – 25 януари 1995 г.) и на Стефан Софиянски (13 февруари 1997 – 21 май 1997 г.) са били с продължителност точно три месеца и осем дни.

Служебният кабинет осъществява управление на текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на парламентарни избори и до избирането на правителство от новоизбраното Народно събрание. Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол (защото няма парламент) и на практика не може да приема актове, които изискват последващо одобрение от народното събрание (каквито са договорите за международен заеми, например.) Не е възможно чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство, както и не може тези правомощия да се определят с отделен закон.

Процедурата по която се случва съставянето на ново и/или служебно правителство, консултациите по съставянето им са посочени в Конституцията и са тълкувани от Конституционния съд през 1992 г. В случай, че възникне неяснота по някоя от разпоредбите обаче ще се наложи ново тълкуване. До колко това е възможно предвид състоянието на КС, който е с неподменен и непълен състав и без председател, също е дискусионен въпрос.

Едно е сигурно обаче – през следващите седмици и месеци, президентът Росен Плевнелиев ще има ключова роля. Или както приема КС през 1992 г.: "Конституцията го възлага на държавния глава – функция, която съответства на конституционния му статус. По този начин важните политически и морални страни на въпросната дейност придобиват и конституционно основание, като на президента е дадена възможност да търси възможности за формирането на парламентарно мнозинство, годно да излъчи правителство. Тук се подчертава посредническата и преди всичко обединителна роля на президента, за да се намери изход в ситуация, определена от множеството на политическите партии, раздробеността на парламента и разнопосочеността на представените в него интереси."

Източник: capital.bg