Начало Общество В очакване на поредните Калинки и Кристинки

В очакване на поредните Калинки и Кристинки

СПОДЕЛИ

  След 23 години демокрация  бедността и корупцията, заедно с гражданската апатия и отказът от упражняване правото на глас станаха отличителни белези за българското общество.  Икономическите последствия от управлението на държавата през последните няколко години обаче взривиха общественото напрежение и извадиха хората на улицата, а българският парламент  отново стана мишена за яйца и павета. Дълго потискания народен гняв изригна първо пред Народното събрание. Защото то се превърна  в място, където мандат след мандат, управление след управление, бодро се ковяха закони и наредби, поръчани от  актуалните към момента икономически субекти. Мандат след мандат, управление след управление, политическият елит успяваше да превърне институциите в свой придатък и успешно  осребряваше властта си. Резултатът – хората  спряха да вярват , че има смисъл да развиват някаква икономическа дейност. Средният и дребен бизнес отдавна са на командно дишане, защото в изкуствено създадената бизнес среда виреят само фирмите на "правилните" хора. „Светли“ примери има предостатъчно.

Един от пресните е случаят с влязлата в сила на 21 януари, 2013г., Наредба № 32 на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за "окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо, месни разфасовки, заготовки, продукти от пилешко месо и черен дроб от домашни птици".   Наредбата постави в неравностойно положение българските фирми  спрямо производителите в   Европейския съюз, поставяйки пред тях ограничения, които не съществуват в Европа. Нещо повече -нормативният документ, който въведе  нови изисквания и стандарти при производството на заготовки и продукти от птиче месо, се оказа в противоречие с разпоредбите на директно приложимото европейско законодателство. Наредбата се отнася само и единствено за българските производители и дори не е нотифицирана от Европейския парламент, каквато е задължителната практика, когато страна-членка въвежда рестриктивни мерки в свой нормативен документ. Резултатите от влизането й в сила не е трудно да се предвидят – десетки български предприятия ще фалират, а стотици българи ще останат без работа. 

И ако наистина промените в Наредба 32 се правеха в интерес на потребителя, както самия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов многократно декларира, всичко би било прекрасно. Само че лъжиците катран, които развалят вкуса на меда в министерската каца са доста. Като начало преди месец   директорът  на БАБХ Йордан Войнов се изпусна пред медиите, че промените в наредбата са направени след  „настояване на преработватели, които сигнализираха, че търговци шприцоват пилетата с вода, за да тежат, и така подкопават имиджа на фирмите, държащи на качеството“. След това изказване е съвсем логично човек да се запита – дали всеки път, когато някоя фирма „настоява“, държавата послушно ще прави промени в нормативните си документи? И  дали  промените не защитават конкретни интереси на конкретната фирма?  Отговорът на този въпрос идва със серия интересни факти за смущаващо топли отношения между Мирослав Найденовото ведомство и най-големия производител на пилешко месо фирма „Градус 1“: „Аферата с продадените на безценица от държавата дюни в Несебър е свързана с  бившите PR-ки на Агенция по храните, чиито договори  с ведомството на Мирослав Найденов са предмет на разследване от прокуратурата. „Горещата връзка“ се оказва фирмата „Градус-1“, чийто собственик  е част от холдинга, придобил земя в несебърската местност Кокала през 2005 г. Близо 49 дка от местността Кокала са били придобити чрез горски замени от старозагорски фирми: "Аква истейт"  (януари 2009 г.), както и от холдинг "Загора" и ЕТ "Градус-Иван Ангелов" (2005 г.)“. За това информира „Капитал“, като се позовава на сигнал, подаден преди решението на община Несебър за промяна на предназначението на терените през септември 2009 г., до министър Найденов, който пък, пак според изданието, пренебрегва сигнала и скандалната сделка с дюните тръгва. През август 2012 гръмна скандалът с бившата пиарка на земеделския министър, а случаят бе кръстен от медиите „Кристинката на Найденов“. Кристина Спасова се прочу със спечеления конкурс да направи срещу 94 000 лева профили на Програмата за развитие на селските райони в иначе безплатните фейсбук и туитър. Профилите  били поръчани и платени от земеделското министерство, в чиито структури красавицата е работила . Четири дни след като напуска министерството, дамата си основава фирма, която само за 3 месеца прави 200 000 лева печалба. В следващите няколко месеца 25-годишната Спасова придобива 2 апартамента за половин милион лева, прехвърлени й от фирмата за пилета “Градус – 1″. После си купува и завод, а заедно с него се оказва и собственик на земи за над 1 милион лева. Нейният бивш началник Мирослав Найденов пък прави инспекция на завода малко преди сделката. През август 2012 г. Софийската градска прокуратура (СГП) се самосезира по публикациите в медиите за скандално бързото забогатяване на Спасова(крайната вдясно на снимката).

До този момент в публичното пространство липсва официалната позиция на Иван Ангелов по   изложените  в медиите факти. Липсва  становище по взаимоотношенията на Мирослав Найденов с фирмите на Иван Ангелов и от пресслужбата на Министерство на земеделието и храните.

А междувременно служители от всички областни дирекции на БАБХ извършват проверки за спазването на Наредба 32.  Нищо, че документът противоречи на европейското законодателство и на практика убива българския бизнес. Въпреки съмненията, че за пореден път институциите обслужват нечии конкретни интереси.

Предвид оставката на правителството, много вероятно е всичко за пореден път да се размие в калната локва на колективната (без)отговорност. В очакване на ново управление и поредните Калинки и Кристинки.

 

_____________________________

Още по темата:

Новата Наредба 32 – корабът на българския бизнес потъва нормално