Начало Анализи Владимир Каролев: Липсва ни елементарна финансова култура

Владимир Каролев: Липсва ни елементарна финансова култура

СПОДЕЛИ

original В българското училище се учи почти всичко – от това колко тона праскови е отгледала Народна Република България през 1968 година до наименованието на всяка костица в човешкия скелет. Но не се учи що е то лихва, що е то кредит, що е то депозит, що е то данък и откъде идват парите за пенсии.

И в резултат имаме пълнолетни млади българи, които нямат почти никаква идея как функционират днешното общество, държава и икономика. Това води до много пропуснати ползи и дори трагедии на ниво лични и семейни финанси, които обаче се натрупват и имат съществен ефект върху държавата като цяло. И когато започнат проблемите, истерията и сърцераздирателните истории по телевизии и вестници, твърде често те отключват погрешни политики, които допълнително влошават положението. Например безспорен факт е, че при необезпеченото и без поръчител потребителско финансиране (т.нар. сектор на бързите кредити) оперират някои неетични и направо мутренски компании.

Но вместо да се направи регулация, която да санкционира точно такива фирми, последният парламент с голямо мнозинство одобри законопроекта на Георги Кадиев за ограничаване на ГПР (годишен процент на разходите) по потребителските кредити, с декларирана цел ограничаване на проблемите в бързото кредитиране. Само че след като законът влезе в сила, се оказа, че старите проблеми не само си продължават, ами
новият закон създаде купчина нови проблеми
И това не е случайно – историите на задлъжнели българи, които гледаме по телевизията, са резултат от активирани клаузи с прекомерни наказателни такси при просрочие на кредита (т.е. невнасяне на погасителна вноска в срок), а не договорена твърде висока лихва или ГПР. Но тъй като много българи са с лоша финансова култура, те не знаят, че тези прекомерни наказателни такси са вече регулирани в закона и падат в съда, само че не си търсят правата. Вместо това вземат нови заеми (често от лихвари), започват да се бият с мутри или ходят по телевизиите, внасящи излишна паника, и често говорейки по начин, който измества същността на проблемите, оставяйки грешни впечатления в неинформирания зрител.

pari-levove-biznesЗаконът пък създаде купища нови проблеми – още много текст с дребен шрифт, който почти никой потребител не чете (а трябва), още допълнителни такси, които не влизат в ГПР, за да се заобиколи ограничението за максимален 50% ГПР, нарочно влизане от клиента (при предварителна договорка с фирмата за бързи кредити) в неизпълнение и начисляване на други наказателни такси, за да се плати истинската цена на кредита (не, няма кой да ти даде 100 лева необезпечен заем, за да ти върнат 103 след месец при 50% годишен ГПР), затваряне на някои фирми и т.н. И всичко това, защото много българи не си знаят правата, не си четат договорите; т.е. нямат елементарна финансова култура, която може да се придобие още в училище.

Вторият голям проблем е вече дългогодишният опит на политиците да спасяват фирми с проблеми (в това число частни) с общински и държавни пари. И готовността на значима част от населението това да се случва с пари от бюджета чрез субсидии, отпускане на държавни заеми или гаранции или преоформяне на дълг в капитал. Например наскоро БДЖ получи поредната държавна подкрепа, като след разрешение на ЕС опрости 172 милиона лева задължения на БДЖ към държавата. Това в допълнение на няколкото стотин милиона лева субсидии и заеми от държавната Българска банка за развитие, които БДЖ е получила през последните 5 години. Преоформянето на дълг на държавни дружества в капитал също е трик, скриващ от избирателите факта, че публични средства се наливат в държавни фирми с проблеми – такива преоформяния са правени например в „Топлофикация София“ и ВМЗ Сопот.

В случая с КТБ също се засилва политическото говорене за спасяване на банката с държавна помощ чрез национализация и вземане на специален държавен заем. Съчувствам на хората с блокирани сметки и до 100 000 евро депозити в КТБ, но техните пари са гарантирани и най-късно в края на декември 2014 – началото на януари 2015 година ще имат достъп до парите си, какъвто и да е изходът на кризата с КТБ. Не мисля обаче, че тези които нямат депозити в КТБ, трябва да плащат за тези, които имат над 100 000 евро депозити (държавните заеми винаги се изплащат от данъците ни). Все пак
всеки би трябвало да знае, че безрисков
депозит няма

и че законът в България гарантира до 100 000 евро в една банка. Защо хората с над 100 000 евро спестявания не са ги сложили в различни банки, като всеки депозит е до 100 000 евро, за да са сигурни? Ако има пазарно решение КТБ да бъде оздравена с пари на частни инвеститори и само ликвидна подкрепа от Министерство на финансите, но срещу обезпечение от кредитния портфейл на КТБ – добре.
Но не мисля, че спасяването на КТБ на всяка цена с публични средства ще е полезно за по-голямата част от българите. А не трябва ли политиците да подкрепят политики и решения, които са в интерес на по-голямата част от хората?

Източник: Труд