Начало Култура 124 години от рождението на Атанас Сугарев – Учителя

124 години от рождението на Атанас Сугарев – Учителя

СПОДЕЛИ

На днешната дата се навършват 124 години от рождението на Атанас Сугарев – Учителя. Отбелязваме тази годишнина с един текст, чийто автор е Иван Робанов.

За рода Сугареви знаех и малко, и много. От една страна – беломорски тракийски преселници от югозападните покрайнини на Стара България, разселили се в южната крайдунавска днешна България, подобно на десетки други преселнически тракийски родове. От друга страна, за мен и до ден днешен родът Сугареви е един преносител на българската генетика, с която за първи път се срещнах в лицето на моя покоен приятел – писателя Рашко Сугарев от пловдивския клон на рода…
А след като прочетох книгата на Атанас Сугарев, моето усещане за непобедимостта на родовата ни генетика се затвърди до възбог. През целия си живот Учителя Атанас Сугарев служи вярно, безкористно и всеотдайно на общественото, в частност на културното и просветното дело на своя роден град – Панагюрище. Това са думи на хората, които са издали неговата паметна книга.
Учителя Сугарев възражда паметта и духа на хората от своя край. Времето на изследователски, научен, краеведчески, педагогически и журналистически труд изгражда образа му на стълб на себеоценката и знанието в този край на страната. Повече от петдесет години той като апостол неуморимо обикаля селата из региона, за да преподава, да изследва историческите корени, да събира автентични песни и умотворения, да създава летописа на Панагюрския край…
Голяма част от трудовете на Учителя Сугарев по мнението на краеведите от национален мащаб са от национално значение и се пазят ревностно в Централния държавен архив на БАН…
За заслугите си към Панагюрище и региона Атанас Сугарев получава много награди.
Но най-голямата награда според мен и времето на България, която Учителя получава, е любовта и паметта на хората…
Атанас Сугарев завършва педагогическата гимназия в града, а по-късно и първия тригодишен випуск на новосъздадената в Царство България Музикална консерватория в класа на проф. Добри Христов. Специалността му е музикална педагогика с изучаване на класическа цигулка. Затова и в спомените на учениците си той винаги преподава музика с музикалния инструмент в ръцете и сърцето си…
Хората от Панагюрския край помнят, че Учителя организира и дирижира ученически, учителски, градски и църковни хорове. Създава музикални състави в работнически и други обществени организации. Ръководи провеждането на любителски местни оперети и концерти. Най-вече събира и популяризира автентични народни песни и умотворения от града и околията. Голяма част от от песните са нотирани от самия него и са предадени в отдел „Култура“ към градския съвет…
Учителя Сугарев е и първият уредник на Историческия музей „20 април“ и е постоянен лектор. Председател е на читалищния съвет и подпредседател на читалище „Виделина“. Главен редактор е на вестник „Оборище“…
В това мое кратко писание не могат да се изредят заслугите на Атанас Сугарев, но аз не мога и не трябва да пропусна да спомена, че този човек е бил в дългогодишна кореспонденция с видни български дейци на науката и културата. Сред тях, освен Симеон Радев и академик Иван Дуйчев, са и проф. Михаил Герджиков, проф. Христо Негенцов, проф. Иван Унджиев и десетки още българоведи. Атанас Сугарев публикува десетки статии, очерци, фейлетони и рецензии в списанията „Образование“, „Родно училище“, „Музикален преглед“, „Летопис на Панагюрския край“. Сътрудничи на вестниците „Просветно единство“, „Учителска борба“, „Учителско дело“ и десетки други издания. За неговата дейност висока оценка дават не само академиците на България, за него говори и англичанката Мерсия Макдермот, с която той води дългогодишна кореспонденция…
Докато пишех това писмо до потомството, изпитвах в едно и също време порив да изкажа всичко онова, което знаех за дейността на Учителя – и да го синтезирам така, че да остане като обица на ухото за днешното ни безродово и бездуховно до самоубийство време. Успокоявам се с надеждата, че като напомня на сънародника си българин за Учителя Атанас Сугарев, съм запалил донякъде огъня на съпротивата срещу бездушието и нравствената апатия на същия този българин край мене и в самия мене…
Сборникът с краеведчески изследвания за историята и фолклора на Панагюрище и Панагюрския край е подготвен въз основа на печатни и архивни материали от Атанас Сугарев – Учителя. Едни от най-интересните статии и студии са свързани с дейността на Васил Левски и героите и мъчениците на Априлското въстание. Днес много малко хора знаят, че те са получили висока оценка не само от гореспоменатите от мене майстори на перото и градители на духа български като Симеон Радев и академик Иван Дуйчев, но и от хора като академик Дойно Дойнов, Петър Делян и много други видни учени и писатели. И затова книгата не само че e един безспорно ценен принос към българската историография, но е и един жизнено важен източник на увереност, че нас, българите, все още ни има и ще ни има на белия свят, докато има хора като Учителя Атанас Сугарев и неговите наследници. Въпреки пристъпите на духовната криза, която преживява народът ни в днешни дни…
Атанас Сугарев е съзнавал много добре, че един такъв труд като неговата книга за Панагюрище не може и не трябва да разчита само на паметта за близкото минало, на близковременните митологеми, а трябва да ги подкрепи с дълбочината на историята на този роден край. Затова той навлиза в дебрите на миналото издълбоко и споделя знанията си за възникването и развитието на Панагюрище, за характера, поминъка и свястта на хората от тези земи, споделя паметта им за турското робство, за кърджалийските нападения, за борбите и въжделенията…
Атанас Сугарев е проникнал в дълбините на историята на родната си земя, за да ни увери в днешни дни, че първите заселници по тези места са оставили белези още от времето на средния и късния неолит – ще рече 3000 години преди новата ера – времето, в което се появяват медните и бронзовите изделия по тези земи…
За най-старото селище, което е в близост до днешното Панагюрище, в южния край на града, се е считало селището, застроено около могилата Мрамор. Създадено е през четвъри-пети век преди Христа. Първоначалното му име не е известно, но се знае, че по-късно било наречено от гърците Литополис, ще рече Каменград. Този Каменград просъществувал до тринадесети век от новата ера. Бил разрушен от татарите, заедно с крепостта Вушковчанин, която се е намирала между върховете Братия и Бунай…
Останалите живи литополци създали по-късно ново селище в махалите Черковна, Драгулин и Долна махала. И отново го нарекли Каменград. Наименованието на този каменен град край левия бряг на Луда Яна съществува до заселването и на десния бряг на реката. Името Панагюрище се родило при идването на славяните, които се слели с местните траки. Стопанският живот разцъфтявал и това личало най-вече по пазарището на града, по панаира. Оттук и днешното име на града – Панагюрище…
Миналата година попаднах на думите на близки на автора люде. За Учителя, както го помнят хората от по-старото поколение, разказа и един друг от внуците му, който носи и неговото име – Атанас Сугарев. Той представи живота и изследователската дейност на дядо си…
Събирането на самата книга започнали неговите синове – Димитър и Николай Сугареви, които още през 1984 година подготвили за печат сборник с негови статии. Днес книгата е факт, благодарение на неговите внуци и финансовата помощ на община Панагюрище, която е спонсорирала издаването й по проекта за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество ведно“.
Научен консултант на изданието е доц. Атанас Шопов, директор на Историческия музей. От своя страна той представя съдържанието, в което, наред с историческите факти и събития от дълбокото до по-близкото минало, се съдържат и народни песни, които Атанас Сугарев е записвал при обиколките си из Панагюрския край…
Едва ли ще се открие тематика, която Атанас Сугарев да не е проучвал. Този човек работи за историята на Панагюрище и Панагюрския край повече от 60 години и има огромен принос в българската историческа наука, споделя за Учителя и доц. Атанас Шопов…
Тези трудове никога не са се влияли от конюнктурата на времето, което ги прави още по-ценни. Горда съм, че съм издател на тази книга, заяви и издателката на книгата Валентина Бояджиева…
С много вълнение за него разказва и неговата внучка – актрисата Василка Сугарева. „Той е моят кумир! Едва ли има някой, който да се гордее повече от мене със своя дядо“ – сподели тя…
А аз на свой ред искам да я уверя, че има такива хора, които не само се гордеят с хора като дядо й, но са и длъжни да пренесат през днешното в бъдното морала и духовния огън за просвещение и уважение към паметта българска на свой ред…

Иван Робанов

Източник: в. „Дума“, 16.04.2016 г.