Името на Атанас Петров Шопов се нарежда сред „Строителите на съвременна България”.
Той е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има възможност да учи по-късно във Военномедицинското училище в Цариград.
Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество „Промишление”, образувано в Цариград през 1870 г. по идея на П. Карапетров. Той помага за разкриване на зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. А. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. По-късно завършва право в Петербург и специализира в Париж и Виена. Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Обаче като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си. Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници. Така Шопов има възможност да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите.
Като главен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски агент (1897-1909) и пръв генерален консул в Солун (1910-1912), се сблъсква с изключителните трудности, пред които е изправена българската дипломация за решаване на противоречията, заложени на Балканите вследствие политиката на великите сили. Атанас Шопов записва трайно своето име в книжовното научно поприще. За тази негова научна дейност той е избран за редовен член на Българското книжовно дружество през лятото на 1884 г. (преименувано по-късно в БАН). Свои трудове той издава на френски език, като ги подписва с псевдонима „Офейков”, а някои от кореспонденциите поместени във в. „Марица”, Шопов подписва с псевдоним „Дреновина”. Атанас Шопов умира на 7 април 1922 г. в София. Във връзка с неговата смърт в. „Мир” помества статия за живота, книжовната и обществената му дейност. „Шопов – пише авторът на статията – служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение, което израстна и се оформи през епохата на нашето Възраждане…”. Списание „Славянски глас” също помества статия за неговия живот и дейност, в която се отбелязва: „Атанас Шопов беше колкото усърден и неуморен, толкова скромен общественик и писател. И той е един от последните мохикани от дейците на пълното ни Възраждане…”
