На днешната дата се навършват 126 години от рождението на Атанас Сугарев – Учителя. Отбелязваме тази годишнина с публикуване на предговора, писан преди 40 г. към книгата, която Атанас Сугарев – Учителя така и не дочака да види приживе. Тя, под заглавието „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“, беше издадена през 2014 г. от признателните му наследници.
*** Един от първите ми спомени, които са се установили трайно в моето съзнание е погребението на легендарния поборник от Априлското въстание поп Грую Бански. Това беше през 1908 г. Ние, децата от IV отделение на един дъх изминахме пътя от Панагюрище до с. Баня през пряката пътека покрай „Пенчова чешма“, за да видим как ще опеят този, който със същата ръка, с която е държал кръста и е благославял въстанниците, е въртял сабята над главите на омразните петвековни поробители, за да възтържествува дългоочакваната народна свобода. . .
Оттогава изминаха 76 г., но името на легендарния герой остава да живее в сърцата на признателните поколения. Струва ми се, че от то- гава у мене се породиха интересите към изучаването на миналото на родния ми край. По-късно тези интереси бяха подхранвани от високо- интелигентните наши учители и на първо място от незабравимите Анастас Кирилов, Недю Горинов, Кръстю Натов. Те бяха истински народни учители, които заедно с пряката си педагогическа работа се занимаваха и с обществена дейност и на първо място с читалищните работи. Изнасяха сказки, организираха вечеринки и народни университети, участваха в театрални постановки, будеха съзнанието на своите съграждани и на младежите, създаваха интерес към миналото, насочваха ни към идеите на научния социализъм, умееха да подтикват и поощряват към самостоятелна изследователска работа. Това бяха години на войни и социални сътресения, години на формиране съзнанието на нашата интелигенция. И сега, когато трябва да отдам благодарност за това, че успях през изминалите десетилетия да създам нещо скромно, с което да спомогна за изучаването на моя роден край, погледът ми е отправен към онези мили за мен покойници, които ми вдъхнаха вяра и упование. Тук на първо място ще поставя моя стар съратник Панчо Шопов, с когото ме свързваше повече от половинвековна дружба и творческо сътрудничество във връзка с редактирането и списването на в. „Оборище“. На него принадлежи идеята да се проучат посещенията на Апостола в Панагюрище и близките села. Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и „Левски…“ се напечата в „Летопис на Панагюрския край“, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Магдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и др. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединението на България през 1985 г. Благодарен и признателен оставам на големия общественик, географ и писател, моят личен приятел Павел Делирадев, разбира се, на всички мои ученици, колеги и другари, на Общинския народен съвет – Панагюрище за ценните и навреме споделени критични бележки, рецензии и пр., в резултат на което усилията за изучаване миналото на моя роден край се увенчаха с успех. По тази именно причина се реших да предложа на вниманието на читателите някои от моите работи, печатани в различни издания, които имат предимно краеведческо значение, но заедно с това представляват интерес и за по-широк кръг читатели.
Много години, над 86, тегнат на плещите ми. И аз ще си отида по неотменния закон на живота. И вероятно това ще бъде не след много време. Ако не дочакам да видя книгата си излязла от печат, ще си отида поне спокоен, че оставям нещо и че не съм изживял живота си напразно.
12. III. 1984 г. Панагюрище
Атанас Сугарев
