Днес отбелязваме Международния ден на незрящите и Световния ден на добротата. Не случайно двата дни са на една дата, тъй като са взаимосвързани. Незрящите хора имат необходимостта от подкрепата на останалата част на обществото, което изпитва потребност да помага на нуждаещите се.
В исторически план Международния ден на слепите хора е обавен от ООН през 1 946 г.
Денят съвпада с рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за обучението на слепите, основавйки в Париж първия в света интернат за слепи.
Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм, а дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1 943 г.
Релефно-точковото писмо на Луи Брайл, познато на широката общественост като Брайловото писмо, е въведено през 1906 г.
От 1 928 г. до момента Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ в София е основният издател на художествена литература на брайл у нас, а бибилиотечният му фонд включва близо 2 000 заглавия. Първите български „говорещи книги” са записани през 1 959 г.
Отбелязването на 13 ноември, като Световен ден на добротата е свързано с това, че на този ден през 1 998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта. В нея се включват 7 държави – Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник Орел създава и специален символ – „открито сърце“.
Според любопитни проучвания на психолози с всяка добра постъпка хората се чувстват по-щастливи. Затова и тези, които отдават израз на благодарност ежедневно са в по-добро физическо здраве и се радват на вътрешна удовлетвореност и хармонични отношения. Това се обяснява донякъде с по-голямото количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието, които изработваме, вършейки нещо добро за другите.
