На 8 януари 2020 година се навършват 142 години от една от най-важните победи на руските войски и български опълченци при укрепения лагер Шипка – Шейново и освобождението на град Казанлък.
Декември 1877 г. войната навлиза в своя решителен етап. След продължителната обсада на град Плевен, турците не издържат правят неуспешен опит да се измъкнат и Осман паша капитулира.
Тази победа дава възможност на руската армия да поднови настъпателните си действия по всички фронтове. Главното командване взема решение, че въпреки тежките зимни условия войските трябва да преминат Балкана и предприемат широко мащабно настъпление на юг от Стара планина. Основната задача на Шипченския отряд под командването на ген Радецки, е да се насочи в района на Шипка-Шейново. Отряда след подсилването му достига числен състав около 48 000 души и 100 оръдия. Крайна цел е да се превземе укрепеният турски лагер и разгроми армията на Вейсел паша.
За целта ген. Радецки разделя отряда си на три колони, в които се включва и Българското опълчение. Той с частите си остава на прохода за действие по фронта, а в обход от запад и изток тръгват две колони.
Дясната (западна) обходна колона, наброяваща около 16 000 души, под командването на ген-майор Михаил Скобелев трябва да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /дн.Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини /1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и 10-та/.
Химитлийският проход се оказва сериозно препятствие. Eто как го описва Радко Димитриев в своята книга „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878 година”
„… Пътят, по който предстоеше да мине дясната колона, представляваше една тясна пътека, удобна само за движение на пешеходци, и то лятно време. Зиме тази козя пътека съвсем запустяваше, затова и сведенията за нейното състояние през това време на годината бяха твърде непълни.“
Пътят на лявата (източна) колона, наброяваща около 18 000 души, командвана от ген-майор Н. И. Святополк-Мирски, минава през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /дн. Изворово/ . Към нея се числи и 9-а опълченска дружина.
Руското командване решава преминаването на Балкана да започне на 5 януари 1878 г. С помощта на българското население частите на Шипченския отряд започват своя труден преход. Освен със студа, който надминава -20 градуса, те трябва да се справят и със стръмния и засипан от дълбоки преспи път.След като премине през Тревненския проход и да атакува Шипка-Шейново. В Селци главните сили на отряда се разделят на две части, като 30-а Пехотна дивизия под командването на генерал Шнитников се отправя към Мъглиж, за да обезпечи руския тил, а впоследствие се включва в освобождението на град Казанлък.
Огромна помощ те получават от П.Р.Славейков, който е в щаба на ген. Скобелев. Той познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, началник щаб на Скобелевата колона, пише:
„И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. Той ни доставяше безчет сведения за положението на турците отвъд Балкана. Организираше цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…И само тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново“.
Български водачи успяват да преведат отряда през Химитлийската пътека. За един от тях, Начо Вълков от село Химитлий /Ясеново/, Немирович-Данченко си спомня:
„Нашият водач не взе дори и възнаграждение за своя подвиг. Той просто отмъщаваше на турците за смъртта на своите деца…“
Особено въздействащи са думите на ген. Скобелев, с които той се обръща към своите войници:
„…Предстои ни труден подвиг, достоен за постоянната и изпитана слава на руските знамена. Днес ще започнем преминаването през Балкана с артилерия, без пътища, като си пробиваме път през дълбоки снежни преспи пред очите на неприятеля…”.
Според плана на руската Главна квартира двете колони при добро време трябва да достигнат поставената цел на 7 януари вечерта и на следващия ден да започнат атаките срещу турския лагер.
Военните действия започват рано сутринта на 8 януари 1878 г. Частите на генералите Скобелев и Мирски трябва да атакуват едновременно, но трудният и заснежен път забавя колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му успява да проведе само демонстративна атака срещу Шейново. Овладяването на турския лагер започва колоната на ген.Мирски. Първоначално в атака тръгват баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като успяват да превземат първата укрепена линия, те правят опит за атака и на втората линия неприятелски укрепления. Ген. Мирски провежда няколко атаки срещу нея, но не успява да я превземе.
На 9 януари започва последното голямо сражение. Вейсел паша атакува частите на ген.Мирски. В същия този момент под звуците на полковата музика колоната на ген.Скобелев тръгва в настъпление от запад. Атакувани са предните отбранителни позиции от западния сектор. В боя се включват последователно Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от 5-а дружина, които под възгласите на неудържимо ”ура” тръгват към турските окопи.
Войските на Мирски завладяват с. Шипка и турската армия се оказва обградена. По обед ген.Радецки, предприема фронтална атака по шипченския път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, но среща силен отпор от страна на турските сили. Тази спряна атака на русите в планината по никакъв начин не блокира блестящата операция на Скобелев и Мирски.
Преодолели препятствията на затрупаните от преспи балкански пътеки, руси и опълченци се сражават геройски до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
За извоюваната победа руските полкове и българските дружини дават 1016 убити и 3869 ранени бойци. С цената на огромни усилия, в борба с противниковата част и природните стихии Шипченският отряд на руската армия задържа прохода през страшната зима и извоюва победата при Шипка-Шейново.
„Трудно е да се придаде с думи възторгът на войниците – пише В. В. Верешчагин. – Всички шапки полетяха нагоре и пак, все по-нагоре и по-нагоре. Ура! Ура! Ура! – безкрай.
Това са едни от важните сражения на Руската армия и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно настъпление към Одрин и Цариград. Казанлък е свободен, а извоюваната победа при Шипка-Шейново е ключова за изхода на Руско-турската освободителна война.
В условията на продължаващото руско настъпление по долината на Марица, Високата порта е заставена да започне преговори за примирие.
По малко от седмица по-късно, на 13 януари Султан Абдул-Хамид телеграфира на император Александър Втори, че той вече е назначил Сервер паша, министър на външните работи, и Намик паша, висш чиновник на империята, за пълномощни представители при водене на преговорите и на 15 януари те тръгват за Казанлък. Междувременно още на 12 януари 1878 г. Главната квартира на руската армия е в Казанлък. Преговорите в Казанлък обаче не водят до споразумение и войната продължава.
Наближавайки Цариград, Османската империя се вижда принудена да приеме всички предварителни условия на русите за мир.
С подписването на 3 март 1878 г. на Санстефанския прелиминарен договор на картата на Европа отново се появява държавата България.
Важно е да си спомним за подвига на руските войници и българските опълченци, който допринасят за осъществяването на българския национален идеал. Поклон герои!
