Райна Княгиня е една от най-чистите и святи личности в нашата история, с безспорен принос към нея
Родена в град Панагюрище на 18 януари 1856 година. Тя е първородното дете в семейството на свещеник Георги Футеков и Нона Налбантова. Семейството има общо 6 деца като след Райна се раждат нейните братя и сестри Анастас, Мария, Васил, Пена и Захари. Те израстват в една благоприятна семейна среда която е изпълнена с родолюбив дух и възрожденски идеали. Първоначалното си образование Райна Попгеоргиева завършва в град Панагюрище в местното девическо училище. След това по препоръка на нейните учители и със съгласието на нейните родители тя продължава своето образование в град Стара Загора, където се намира едно от най-известните класни девически училища в българските земи.
„Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на 20 април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари“, пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие.
През 1874 година Райна Попгеоргиева се завръща в родния си град Панагюрище и започва работа в девическото училище в града. По това време в него се обучават повече от 300 млади български момичета. Паралелно със своята преподавателска дейност Райна Княгиня взема дейно участие и в обществения живот на града. Тя активно членува в създадените девическо дружество „Китка” и в женското дружество „Надежда”. Това са доброволни организации, които развиват най-вече просветна, благотворителна и родолюбива дейност.
Благодарение на активната си работа в обществения живот на града, нейната отлична работа в училище, тя бързо печели симпатиите и уважението на своите съграждани. Навярно това е една от предпоставките, именно тя да бъде избрана за важната и трудоемка задача, а именно създаването на главното въстаническо знаме, с което да бъде обявено въстанието в град Панагюрище и да бъде възвестено идването на свободата. Това се случва в края на месец март на съдбоносната 1876 година. Райна Княгиня започва усилено работа като в тази нелека задача и помагат няколко нейни сподвижнички. Това са Мария Джуджева, Мария Нейчева и Цвята Зографска. Знамето на панагюрските въстаници и двуцветно. От едната страна на знамето фонът е в зелен цвят, а от другата в червен. В центъра на знамето е изобразен разярен коронован лъв, който със задните си лапи тъпче полумесеца, а над него са извезани сакралните думи „Свобода или смърт”. Заради предателството, което възниква на Оборищенското събрание, Априлското въстание избухва по-рано от предвиденото, а именно на 20 април 1876 година.
Знамето, което Райна Княгиня изработва все още не е било готово. Тя успява да го завърши на втория ден от краткотрайната свобода на панагюрци, а именно на 22 април. Тогава знамето тържествено е осветено. Това е най-светлия ден от краткотрайната свобода на град Панагюрище. Тогава целокупното мирно население, въстаниците, ръководителите на въстанието са събрани като тържествено отбелязват идването на свободата и отхвърлянето на турското иго. Само няколко дни по-късно идват тежките моменти – не само за град Панагюрище, а и за всички населени места, които вземат активно участие в Априлското въстание. То е потушено с цената на големи жертви и кръвопролития. Райна Княгиня е арестувана като започват много тежки разпити. Първоначално в град Панагюрище, след това заедно със стотици въстаници тя е отведена в Пазарджик, а след това в Пловдив, където лежи в затвора.
Преминават няколко месеца, през които събитията от 20 април стават достояние на западноевропейските страни и на Русия. Пристигат множество чуждестранни дипломатически лица, а също така и журналисти, които искат да се запознаят отблизо със събитията. Те научават за участието на Райна Княгиня във въстанието, за подвига на една смела 20-годишна жена. Тя бързо печели техните симпатии. Заражда се широк обществен кръг в нейна подкрепа. Заради големия дипломатически и обществен натиск турските власти са принудени да я освободят от затвора. Тя получава редица покани от въпросните чуждестранни лица да замине за чужбина, където да продължи своето образование, да започне един нов и по-добър живот. Тя избира и заминава за Русия, където е настанена в Страстният манастир, намиращ се в град Москва. Там тя продължава своето образование и става една от първите дипломирани български акушерки.
Завръща се в своята родина след Освобождението през 1879 година като прекарва няколко години в град Търново. През 1882 година тя се завръща в родния си град. През същата година се омъжва за своя съпруг Васил Дипчев, който също е участник в Априлското въстание, но в град Брацигово. По-късно заема ръководни функции, но в град Панагюрище. В резултат на техния брак в семейството се раждат петима синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898 година Райна Княгиня заедно със семейството си се местят да живеят в град София. За съжаление съпругът и умира през същата година като цялата тежест от образованието и възпитанието на техните деца пада изцяло върху нея. Синовете и завършват военно училище, което за времето си е било изключително престижно. За съжаление през този период тя получава и поредния тежък удар в нейния житейски път, а именно преждевременната смърт на нейния син Петър, който умира в ранна юношеска възраст при нещастен случай. Нейните синове имат успешни военни кариери като можем да кажем, че те са достойни наследници на своите родители.
Първата експозиция в къща-музей „Райна Княгиня” е открита през 1950 година като от тогава до ден днешен признателните българи могат да се запознаят отблизо с нейното дело и за момент да се върнат назад в периода на Българското възраждане, също така да изразят своята почит към нея, тъй като през 1976 година със съгласието на нейните наследници тленните останки на Райна са пренесени в нейния роден дом и са препогребани тук. Също така те могат да се докоснат и до един типичен възрожденски дом. Другата част от къщата е построена през далечната 1683 година, което я прави и една от най-старите запазени постройки в нашия град. В една от залите на къщата-музей те могат да се запознаят с документи, снимки, а също така и лични вещи, принадлежали на Райна Княгиня. Другите зали представляват една много добра етнографска експозиция, която дава отлична представа за живота и бита на нашите деди през периода на Възраждането.
В сърцата на панагюрци Райна е особено скъпа, не само защото се е родила тук.
Когато учителката Екатерина Балтова я сравнява в словото си при честването на 25-та годишнина от Априлското въстание със Св. Женевиева и Жана д’Арк, Княгинята простичко отсича: „Сърдечно благодаря, но чудно ми е, защо ми се устройва такова царско посрещане. Подвиг не съм извършила, чудо не съм сторила. Изпълнила съм само един скромен дълг на българка и панагюрка“.
