Седем деца умряха на 21 декември 2001 г. Съдът призна седем души за виновни, но никой не влезе в затвора
Днес се навършват 18 години от трагедията пред столичната дискотека „Индиго“.
Вечерта на 21 декември 2001 г. опашка от стотици ученици чакала пред вратите на „Индиго” за коледен концерт. Минути след 18.30 часа вратите внезапно се отворили. Децата се втурнали в тесния коридор на дискотеката. Вътрешните врати на помещението обаче остават затворени и така децата остават в капан. Чакащите отвън продължават да напират да влязат, а притиснатите до заключените врати започват да се задушават.
Под напора на тълпата 24 деца са премазани. Седем от тях умират. Загиналите са на възраст между 10 и 14 години. Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска умират пред дискотеката.
Причината за смъртта е задушаване. 23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур.
След трагичните събития стана ясно, че дискотеката е изградена в разрез с всички нормативни уредби.
7 години по-късно съдът призна четирима души за виновни за причиняване на смърт поради немарливост, но никой не влезе в затвора. Охранителите на дискотеката Георги Василев и Анри Силаги бяха осъдени за това, че не са създали безопасен ред за влизане в дискотеката едва на глоба от по 800 лева. Бившият шеф на Комисията за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца условна присъда и 1500 лева глоба. Управителят на дискотеката Ангел Николов се размина само с глоба от 1000 лева.
Николов, Силаги и Василев обаче бяха осъдени да платят солидарно граждански искове в размер на 50 000 лева.
Трите съдебни инстанции по време на процеса не намериха вина у другите двама подсъдими по делото – бившия главен архитект на София Стоян Янев и собственика на „Индиго“ Красимир Илиев.
13 години след трагедията, една от почернените майки Наташа Кабакчиева загуби битката с рака. Неофициално тя бе считана за говорител на родителите, загубили децата си на стълбите на „Индиго“. Жената бе погребана в гроба на дъщеря си Кристина, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Няколко години преди да почине, Наташа Кабакчиева каза пред медии, че душата й е изгорена и плаче непрекъснато.
Майката на друго от загиналите момичета Любомира – Светлана Захариева пък разказва, че е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека, като награда за добрите оценки в училище.
„Дни преди да загине, Любомира направи класното си по български език. Избра си темата „На прощаване“. Получи 5,50. И това беше наградата. Че се е справила добре през срока„, спомня си майката.
Днес за трагедията напомня само паметникът, наречен „Дървото на живота“. Той е дело на Ставри Калинов. Там всяка година на черната дата родители, приятели и близки на загиналите седем деца се събират, за да запалят свещ и да се помолят. Фаталната дискотека отдавна не съществува. На нейно място е метростанция „Васил Левски“.
