Наташа Йовчева е от онези хора, с които се запознаваш, започвате разговор и половин час по-късно установяваш, че си бъбрите така, все едно се познавате отдавна. Срещаме се в Дневния център за възрастни хора с увреждания "Св.Св. Козма и Дамян", където Наташа работи вече две години и половина. Януарският следобед тук тече както обичайно – спокойни занимания по интереси, разговори. Малко след като ме посрещат, ставам свидетел на радостните емоции около първите самостоятелни стъпки на един от потребителите, който се възстановява след тежък инсулт. Усещането ми е, че тук потребители и персонал са като едно истинско семейство – усеща се онази специфична толина и близост, която съществува само между хора, делящи ден след ден хубави и трудни мигове.
Наташа, която е трудотерапевт в Дома, ми отделя няколко минути в стаичката за персонала. Родом тя е от село Дългоделци, обл. Монтана, но вече 26 години живее в Панагюрище, където е омъжена. Има син Ангел и дъщеря Грета. "За тези 26 години съм приела Панагюрище като мой втори роден град. Харесва ми това, че градът е запазил българския дух, традиции и обичаи". Дипломиран педагог , с втора диплома – инженер по текстилна техника и технология, тя години наред е била преподавател в някогашното СПТУО "Райна Княгиня". "Винаги съм работила с хора, лесно контактувам" – казва тя. В ДЦВХУ започва работа през 2012 година като трудотерапевт и води заниманията в три от общо шестте клуба по интереси. С удоволствие разказва за заниманията в клуб "Ръчно творчество", където рисуват, оцветяват, сгъват оригами, плетат терлици, а през миналата година са изработили мартеница, дълга 3,5 км. Резултатите от заниманията са видни навсякъде – красиви кошници, динозаври от стъклени бутилки, кукли. В клуба изработват и табла за различни празници и годишнини. Таблото "Минаха години…" пък е събрало стари снимки на потребителите. В клуба "Народни традиции и празници" обръщат внимание на годишнините, свързани с историята ни и с рождението на бележити българи, празнуват рождени и именни дни, празници от църковния календар. В кулинарния клуб "Апетитко", който води заедно с колежката си Делка Йорданова, пък се приготвят вкусни ястия. Целта ни е ,според желанията и възможностите на хората, да запълним свободното им време с полезни дейности, да им създадем полезни навици и привички, да им помогнем да повишат уменията си в една или друга област, но най-вече – да ги заредим с приятни емоции, разказва Наташа и споделя, че работата тук й носи удовлетвореност, чувството, че е полезна. Особено хубави са моментите, когато резултатите от заниманията дават своя резултат и потребителите имат напредък в една или друга област. Едно наше момиче – С.Д. , след месеци на търпеливи упражнения, започна да оцветява и пише, като преди това имаше огромни трудности с тези умения, разказва Наташа. Други потребители пък, след като трудно контактували и не искали да излязат извън рамките на помещението, днес правят дълги разходки навън. Колкото различни хора тук – толкова различни истории. Към всеки трябва да има индивидуален подход казва Наташа и споделя,че живее с проблемите на хората тук и често си ги отнася у дома. Понякога не мога да заспя, защото си мисля какво ще правим на другия ден, казва тя. Мъчно й е за наскоро починалия дядо Димитър Шопов, на когото миналия септември в Центъра са празнували 90-годишен юбилей. Много неща ми е предал, имаше бистър ум и силен дух, на всички тук ни липсва. Изключително ерудиран, силен, мъдър и благ човек беше дядо Митко, казва Наташа Йовчева. Обичам си работата, покрай нея се чувствам по-млада и съм себе си. Ако нещо ми отнема, то е свободното време за хобитата ми и за себе си – обичам да шия гоблени, да плета, разказва тя. Питам я ако сега има възможност да избира дали да е преподавател или да работи тук, Наташа се замисля и казва, че заради по-високото заплащане вероятно би избрала учителството, но Дневния център би бил истинският избор на душата и сърцето й . Заплатите тук, както и навсякъде в социалната сфера, са малки, иначе – желанието за работа го имаме, казва Наташа.
В момента в ДЦВХУ, под ръководството на сърцатата, инициативна и енергична директорка Савка Гешанова, се полагат грижи за 20 души. Услугите са индивидуално планирани, изработват се индивидуални рехабилитационни, терапевтични, възтановителни планове и програми, съобразени с индивидуалните нужди на потребителите. Все още обаче у панагюрци битуват предразсъдъци в това отношение и те не се възползват от услугите, които центърът предлага, заради това "какво ще кажат хората".
В сладки приказки някак неусетно е минал час. "Като свой минус определям това, че много говоря, но пък обичам да си кажа всичко, както се казва – право куме в очите" – откровена е Наташа, а колежката и Делка Йорданова с топла усмивка казва, че освен, че е страхотен човек и колега, тя е и истинска купонджийка
В края на разговора ни Наташа Йовчева пожела на читателите ни:
"Нека всички сме по-позитивни, да не се отчайваме, въпреки кризата, да гледаме напред и да се възползваме и от мъничкото, което животът ни предоставя!"
