На 19 май 1934 година в България е извършен държавен преврат, организиран от Военния съюз и политическия кръг „Звено“. Превратът слага край на парламентарната демокрация в страната и поставя началото на еднолично управление чрез наредби-закони.
Свалено е правителството на Никола Мушанов, а на власт идва Кимон Георгиев. Новото правителство разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, ограничава свободата на словото и въвежда централизирана администрация.
Превратът от 1934 г. бележи повратен момент в българската история – преминаване от демократично към авторитарно управление, което продължава до Втората световна война. Въпреки първоначалните обществени надежди за стабилност, последиците от преврата водят до политическа изолация и натрупване на напрежение в страната.
Днес, 19 май се помни като дата с ключово значение за българската политическа еволюция през XX век.
