Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица в семейството на килийния учител Геро Добревич Мушек, който служи за прототип на хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“.
Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година, отново в Копривщица от 1836 година — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година.
Завръща се в Копривщица, където става учител в откритото от него двукласно училище, което носи името „Свети Кирил и Свети Методий“.
По инициатива на Найден Геров през 1851 г, в Пловдив за първи път датата 11 май се отбелязва като празник на светите братя Кирил и Методий. Организатор на празника е Епархийското училище „Свети Кирил и Методий“ в града. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 година подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.
През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“. През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание. По време на въстанието през 1876 година развива дейност в защита на българския народ.
Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст.
