Вчера, по време на редовната сесия на местния парламент, общинската съветничка от СДС Веселина Зумпалова – Ралчева предизвика аплодисментите на цялата зала – съветници от всички политически партии, включително присъстващите граждани и медии, с изказването си по време на дебатите за изграждането на залата-трезор. То със сигурност ще бъде запомнено като едно от най-силните и въздействащи в историята на местната власт. От микрофона на трибуната в пленарната зала Ралчева се обърна директно към двамата най-големи дарители в общината. Цитираме дословно:
„Те с много труд, много поемане на отговорност и много поети рискове са си извоювали една позиция, при която могат да даряват, могат да не даряват. Могат много да даряват, могат и изобщо да не даряват и никой от нас няма право да ги съди за това. Как са дарили, кога са дарили и какво са дарили. Само можем да им благодарим. Могат ако искат да си се карат, да се събарят, да си правят номера, могат ако искат да се превърнат в персонажи от филма „Панагюрци в повече“ или „Съкровища в повече“, или все едно какво, стига това да им доставя удоволствие. До тука могат и никой няма право да ги съди за това. Идвоювали са си го. Обаче ще се обърна към тях.
Господа дарители, ако наистина сте родолюбци, престанете да вкарвате хората в този град във вашата война, защото никой не го иска. Освен много малка групичка около вас, които се хранят от тази вражда, като непрекъснато пренасят казано и неказано и сеят интриги в този град.
И още нещо ще кажа. Никой не иска тази война. Наистина, повярвайте,каквото и да ви говорят хората пред вас, всички искат да кажат: „Евала, че имаме двама такива съграждани! Колко ще е хубаво да има още такива като тях.“ И вместо тук сега да ни е приятно и да казваме „Браво“ и да отваряме шампанско, защото ще приемем още едно дарение, ние се чувстваме като…незнам какво. Да се броим и да се мъчим с глупави аргументи да показваме градинки и павета! И да се чудим как да си защитим аргумента!
И още нещо ще кажа. Ако преди 125 години, в нашия революционен окръг, се беше разделил половината град зад Панайот Волов, а другата половина зад Бенковски /надявам се, че двамата като родолюбци знаят историята/..ако се беше разделил градът на две и нямаше достатъчно разумни люде, които да не позволят това да се случи, нямаше да има нито Априлско въстание, нито Хвърковатата чета, нито проект „Столица на свободата“. Само че не се случи така, защото по-умният отстъпи. И с това свое решение промени хода на историята и името му в никакъв случай не е с по-малко златни букви в историята днес!“
