На 26.02., преди 212 години се ражда един от колосите на френската и световна мисъл – Виктор Юго. Животът му е едно непрекъснато предизвикателство, както в личен, така и в обществен план.
Родителите му се разделят още в детската му възраст, майка му умира, когато той е само на 19 години, брат му се разболява от шизофрения. Само едно от общо петте му деца го надживява, но и то е болно от тежка психическа болест.
Той е роялист, пер на Франция, кмет на Париж и депутат в парламента на Втората република. Живее в изгнание, а след свалянето на император Наполеон III се връща във Франция, където умира на 83-годишна възраст.
Нищо, обаче не може да се сравни с изключителното литературно наследство, което оставя, с патоса и величието на романите му, с образите на обикновените хора от народа, които рисува с перото си.
Да почетем този величав автор с някoлко от неговите негови мисли:
"Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст."
"Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има."
"Най-голямото щастие е да бъдеш обичан, заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе."
"На хората не им достига не сила не сила, а воля!"
