Световният ден за безопасност на труда (по инициатива на ООН) се чества всяка година на 28 април. Той насочва към ангажираността с безопасността на работното място и съзнанието за измеренията и последствията от трудово-свързани инциденти и заболявания, за необходимостта от поставяне на безопасността и здравето на работното място на световен и национален дневен ред, да се даде подкрепа към националните усилия за подобряване на националните БЗРМ системи и програми, които да бъдат релевантни на международните (или най-високи в света) стандарти.
От 1950 г. Международната организация по труда и Световната здравна организация споделят обща дефиниция за трудово здраве. Тя е приета от обща МОТ и СЗО Комисия по трудово здраве на нейната първа сесия през 1950 и обновена на нейната 12-а сесия от 1995 г. Дефиницията е следната: „Трудовото здраве има следната цел: да поддържа най-висока степен на физическо, умствено и социално благосъстояние на работещите във всички професии; превенция по отношение на работещите към нарушаване на тяхното здраве, причинено от условията на техния труд; защита на работещите в тяхната заетост от рискове, произтичащи от негативни и вредни фактори по отношение на здравето, полагането и поддържането на работещия в работни условия, пригодени за физиологичните му и психически възможности, и, като цяло, адаптацията на работата към човека и на всеки човек към неговата работа“.
Целта на всички професионални здравни и свързани с безопасността програми е да се стремят към създаване на безопасно място за работа.[2] Като вторичен ефект това има смисъл на защита за колегите, членовете на семействата, клиентите, близките общности или други членове на обществото, които могат да бъдат повлияни. Това е област, която може да включва взаимодействия между предметни области като трудова медицина, индустриална и трудова хигиена, обществено здраве, безопасен инженеринг, химия, здравна физика.
