Няма по-велико тайнство и по-прекрасно нещо от това – дете и възрастен, прегърнати в уютната вечер и увити във вълшебството на приказните думи. Сърце до сърце. Душа до душа.
Представяме ви един проект, насочен към децата – Приказният понеделник. За всичко, свързано с него, разговаряме с Дарина Дечева, негов създател, двигател и един от гласовете му.
Защо детски приказки?
Защото децата са най-искрени в оценката и възприятията си. Ако на детето не му харесва нещо, то просто ще каже, или пък ще покаже. И защото при децата няма его. А то е, което вдига стени и изгражда неистини. И защото приказката винаги е била катализатор за обич – към детето, от детето и в самото него към него. Затова.
Когато в мен се роди идеята за приказния понеделник, веднага с нея дойде и представата как детето се сгушва вечер под топлото одеяло с мама и татко и слушат ли, слушат, сгушени заедно… Представяш ли си това ЗАЕДНО? Топло е, нали? Детето трябва да расте, заобиколено от топлина, грижа и обич. Да слуша думи, пълни с всичко това. Така и сърцето му ще порасне – голямо и способно да обича и да приема обичта. И понеже знаем, че понякога родителите са уморени, изнервени, угрижени, понякога и тъжни, а от всичко това понякога вечер съвсем не им е до приказка, ние искаме да ги подкрепим, като им предоставим възможността просто да бъдат с децата си – слушайки я заедно. Защото детето ще запомни думите, ще си представи чудесата, ще разпознава гласа на разказвача и може би самò ще го търси и иска, но истински важното, което ще се отпечата необратимо у него, ще бъде усещането за топлината от мамините коси върху челото му. И целувката ú за лека нощ.
Разкажи за екипа от ентусиасти, който заедно с теб стои зад проекта?
Щастлива съм, че увлякох мои приятели в тази светла понеделнишка работа. Че увлякох теб и Стефан Рапонджиев, че Мария Донева с устрем и плам се съгласи също да участва. Че Елица
Мавродинова и Мая Дългъчева ме подкрепят от самото начало и помагат на устрема и светлината ми да не угасват. Че много светли млади хора така прегърнаха идеята за приказка и на чужд език в средата на седмицата, че около тях мигом засия. Че Николай Радулов, Христо Елкин и Марин Карамаринов ни оказаха и ни оказват огромна техническа и художествена подкрепа. Че един уважаван от мен творец, будител и голям приятел на децата в лицето на г-жа Дочка Кацарева уверено и с грижа застана до нас и се съгласи да споделяме тази радост. Че ни направлява и насочва. Че с опита си, с неспирното си желание да твори и с деликатността на извънземно светлата си душа ни помага да правим всички заедно приказен театър, което е моя много стара и много съкровена мечта. И накрая, но не и по важност – че Панагюрска информационна агенция ни приюти и ни предостави платформата си за реализацията на този проект. Огромен е респектът ми към всички тях, благодарността ми също! И е така светло да са наоколо! Но ако някой си мисли, че всичко е почнало уж на шега, не, не е така. Всичко беше много добре обмислено, до съвсем мъничкия детайл, с грижа и отношение. Репетирахме и записвахме понякога толкова и така, че шептяхме накрая, когато се разделяхме, така не ни оставаше глас. С много отношение и с отговорност правим това, знаеш… Но и с радост!
Успя да привлечеш за каузата и сериозен отбор от български автори…
Щастлива съм, че на местна почва възобновихме нещо толкова позабравено като драматизациите на приказките за лека нощ. И още неща замисляме, но нека запазим елемента на изненадата. А когато писахме на съвременни български автори и преводачи, за да получим разрешение да четем техни произведения и за да уважим авторското им право, бях зашеметена с каква светлост и топлина приемаха идеята. Няма и как да е другояче, за да пишеш за деца, трябва самият ти да носиш в себе си светлото и топлото. Мая Дългъчева, Николай Милчев, Виктор Самуилов, Петя Кокудева, Весела Фламбурари, самата Мария Донева, която се зае с четенето и на приказки, които самата тя е превела… всички те застанаха до тази идея, светли и високи! Всеки един от тях беше лично уважен и попитан, всеки! Защото това означава уважение към личността и труда им. И всички ние държим особено на това. А е така хубаво общата работа да бъде за всеки един от нас радост и удовлетворение! Не казвам забавление, защото забавлението предполага и известна свобода от отговорност към нея. А липсата на достатъчно отговорност към нещо толкова значимо и ценно като думите няма как рано или късно да не се усети – особено от децата, които са като свръхчувствителен лакмус и улавят и най-малкия детайл от нашите действия и чувства. Затова лично аз не бих си позволила да се забавлявам, докато работя – особено за и с деца. И съм щастлива, че всички ние, участващи в този проект, го правим – подхождаме с радост, но и с много, много отговорност към думите, към децата и към всички, които ни слушат!
На финала какво би искала да отправиш като послание към всички онези вече пораснали деца – родителите.
Прегърнете детето си, споделете емоцията му от разказаното, чувствайте. Чувствайте не заради, а заедно с него. Олга Маховска казва, че „истинският авторитет за децата е родителят (идеалът!), който ги обича: прегръща ги, гледа ги в очите, не заповядва, а пита“. Децата не се нуждаят от звучащи авторитарно лъжи. Не им казвайте, че чудовища не съществуват, това шамаросва много жестоко детското въображение. И ги обижда. Та те наистина вярват, че таласъмите ей сега могат да нахлуят в стаята им! Въображението им е така цветно и богато! Не отнемайте на детето правото да фантазира. Но му позволете да види и очертанията на фантазиите си понякога, дайте му възможността самò да сложи рамката и да избере поведението си. Приказката прави точно това – моделира детското поведение, вярата, ценностите. Просто бъдете с него, в понеделник и не само, ако искате дори не бъдете заедно с нас, сега има толкова много места и възможности за избор, бъдете там и с това, което усещате като вярното за вас. Но бъдете с детето си. Бъдете с него, до него, за него. Четете му приказки! И отразявайте емоцията му от преживяното. Така детето ще ви вярва – защото ще бъдете там, до него. Така ще знае, че го обичате.
А това е единствено важното за едно сърце, за да порасне голямо и топло.
Истински важното.
Oчаквайте интервюта с още участници в приказния понеделнишки отбор!
