Работодателят да има право да води взелия болничен служител при свой доверен лекар, за „сверяване“ на диагнозата, предвиждат мерките
Твърденията на премиера Борисов, че като дойде петък, народът си взема болнични и „айде в Гърция на почивка“ не се доказват от статистиката за изплатените обезщетения за временна неработоспособност. Това показва анализ, извършен от НОИ и НЗОК във връзка с дискусията какво да се прави с нарастващите разходи за болнични. Въпреки това двете институции предлагат план с драконовски мерки „с цел намаляване на злоупотребите и на неправомерните разходи от бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса“. Въпросът е отново на дневен ред, тъй като до един месец Министерският съвет трябва да приеме план с мерки за овладяване на непрекъснатото увеличение на обезщетенията.
Ползването на болничен ще стане високорисково занимание за болния, става ясно от предложените мерки. Със закона за здравето той ще бъде задължен да спазва всички препоръки за лечението си, а при неспазване ще го глобят и ще отнемат цялото му обезщетение за временна неработоспособност. Работодателят ще има право да го води при доверен лекар/болница на повторен преглед, ако се усъмни в здравословното му състояние. Граничните власти ще го проверяват дали е в електронния регистър на болничните листове, ако тръгне да напуска пределите на България. Регионални съвети от представители на РЗИ, НОИ и РЗОК ще могат да му правят внезапни проверки дали спазва предписания в болничния лист режим на лечение.
Ето част от мерките по-подробно:
– С промени в закона за здравето, НЗОК и НОИ предлагат в закона за здравето да се въведе задължение болните да спазват предписания режим, лекарствена терапия, процедури и прегледи, вкл. и при болничен, като се въведе административна санкция за неспазване на режима.
– В Кодекса за социално осигуряване пък ще се запише, че при неспазване на режима, болният ще се лишава от обезщетението за временна неработоспособност.
– С нови отговорности ще бъдат натоварени и граничните власти – те ще имат достъп до Електронния регистър на болничните листове и ще трябва да подават незабавно информация към НОИ, когато дадено лице напуска територията на Република България през период на временна неработоспособност, пише в предложенията.
– Регионалните съвети към здравната инспекция (в които освен нейни представители ще има и хора от териториалното поделение на НОИ и на РЗОК) ще получат разширени правомощия да правят „внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение, чрез извършване на планови и внезапни проверки, включително и по жалби от осигурители и сигнали от граждани“, пише в анализа.
– В предложенията са залегнали и два начина за ограничение на болничните, лансирани още миналата година. Единият от тях е да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от лекарските консултативни комисии (ЛКК) и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респ. от 180 на 120 дни без прекъсване. Другото ограничение е в правомощията на лекуващия лекар, който ще може еднолично да дава максимум 7 дни (сега 14) непрекъснат болничен за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
– Авторите на анализа предлагат още болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор – също идея, обсъждана в края на миналата година. Друга възможност е работодателят да сключи договор с лечебно заведение, в което да праща на повторен преглед служителите, за които има съмнение, че мамят (което може да стане само със съгласие на служителя).
– Тепърва институциите ще интегрират информационните си системи, за да започнат масивите „да си говорят“ с цел идентифициране на лоши практики. Бъдещата информационна система за контрол и мониторинг на решенията в реално време ще обедини информацията на НОИ, НЗОК и НЕЛК. Освен това ще се въведе ежедневно експертно наблюдение на постъпилите в електронния регистър данни от издадените болнични листове. Здравното министерство ще вземе на пряко наблюдение санкциониращата дейност на РЗИ. „Практиката показва, че такива санкции се налагат изключително рядко и по този начин се губи дисциплиниращият ефект върху органите на медицинската експертиза“, признават от НЗОК в доклада.
–––––––––––––––
Какво показва анализът?
Сезонен компонент при издаването на болнични листове има, потвърждава анализът на НОИ. Той обаче не е този, който отговаря на разпространеното схващане, че болничните се използват като инструмент за сливане на празнични дни – най-голям е броят им през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември). В месеците с най-голям брой официални празници (април, май и септември) сезонните индекси на издадените болнични листове е значително по-нисък от средното равнище.
Болничните листове с плащане от НОИ (който се включва от четвъртия ден) се увеличават най-вече при хората на 55 и повече години, показват данните на осигурителния институт. От друга страна средният брой болнични листове на едно лице в тази възрастова група се запазва, което означава, че болничните се увеличават с темпове, които са близки до тези, с които се увеличава броят на заетите. С други думи, тук също няма доказателство, че увеличението се дължи на измами. Същият извод, в контекста на разглеждания период (2016-2018 г.), може да бъде направен за възрастовите групи 35-44 г. и 45-54 г., посочват от института. И заключават, че има основания да се допусне, че по-големият брой хорпа с парични обезщетения има връзка с възходящата динамика на броя на заетите лица. „Доколкото средният брой болнични листове, издадени на едно лице с изплатено обезщетение, не се променя, нараства броят на издадените болнични листове за групите 35-44 г., 45-54 г., 55-64 г. и 65 и повече години„, пише в анализа.
ДИАГНОЗИ
Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са „Остър бронхит, неуточнен“, „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел“, “Остра инфекция на горните дихателните пътища, неуточнена“, „Заплашващ аборт“и „Вирусна инфекция, неуточнена“. По тези пет диагнози през 2018 г. са издадени близо 29 на сто от всички болнични листове с плащане от ДОО и по тях са изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на над 45 на сто от всички лица с изплатено обезщетение.
ДИНАМИКА
Общият брой на издадените болнични листове нараства от 1.474 млн. през 2010 г. на 2.244 млн. през 2018 г., което е ръст от 52.2%.
Броят на изплатените от ДОО дни също се увеличава – с 36.7%, като достига почти 17.2 млн. през 2018 г.
Броят на декларираните от осигурителите работни дни във временна неработоспособност поради общо заболяване, платени за тяхна сметка на осигурените лица (първите три дни) се увеличава най-чувствително – от 2.468 млн. през 2010 г. на 5.779 млн. дни през 2018 г., което е ръст от 134.1%.
Среднодневният размер на паричното обезщетение също нараства от 20.1 лв. на ден през 2010 г. до 27 лв. през 2018 г., което е ръст от 34.3%, но от НОИ отбелязват, че той следва динамиката на трудовите възнаграждения и средния осигурителен доход.
В резултат, съществено нарастват разходите на ДОО за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. В периода 2010-2018 г. те са нараснали от около 253 млн. лв. до малко под 463 млн. лв. Отчетен е ръст от 83.2 на сто.
ПО ОБЛАСТИ
Има области, в които броят на издадените болнични листове на 100 заети лица е значително по-висок от средния за страната и в които промените в стойността на този показател не следват тенденциите в заетостта. В области като Ямбол, Враца, Габрово, Монтана и Разград броят на издадените болнични листове с плащане от ДОО нараства с много бързи темпове, независимо от факта, че броят на заетите лица или намалява, или незначително нараства. Въпреки това, общият брой на издадените в тези области болнични листове е много нисък на фона на общия брой издадени болнични листове и не може да се смята, че процесите в тях са водеща причина за нарастването броя на издадените болнични листове общо за страната.
Друга аномалия – прави впечатление, че има области на страната, като например Пазарджик, Перник, Ямбол, Благоевград, Габрово, Кюстендил, София, София-град, Стара Загора, в които броят на издадените болнични листове от заведенията за извънболнична помощ с плащане от ДОО е значително над средното за страната ниво от 647 болнични листове. В част от тези области (Ямбол, София-град, Благоевград, Кюстендил) броят на издадените болнични листове от болнични заведения също е доста по-висок от средния за страната брой от 1115. Към областите с такива особености се присъединяват и Пловдив, Разград, Силистра, Търговище, пише в анализа.
