Навършват се 82 години от смъртта на Владимир Иванов Руменов, български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер
Днес се навършват 82 години от смъртта на Владимир Иванов Руменов, български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на ВМОРО, член учредител на Македонски научен институт I Macedonian Scientific Institute .Роден е през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя.
Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“, арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки, и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.
Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1901 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.
Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар. Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание. През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.
През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.
Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Ник. Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.
След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното й бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.
По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар в Българската армия. В 1920 година минава в запаса с чин генерал.
През 1920 година учреждава тайна македонска дружба и неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов. След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата. Избран е за народен представител в 21 и 22 ОНС от Македонската парламентарна група. Член-учредител е на Македонския научен институт.
През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.
Умира в София през 1939 година.
Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).
