Близо 87 на сто от жителите на Пазарджишко се самоопределят като българи. Това показват резултати от последното преброяване на населението, проведено наскоро от Националния статистически институт. Българска принадлежност са отбелязали 184 677 души. 6,7% от анкетираните се самоопределят като роми, 3,2% – като турци, 2,2% – към други етнически групи. Само 0,8 на сто от хората са предпочели да не отговарят на този въпрос.
Ето и пълните резултати от изследването:
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
* Доброволност на отговорите;
* Самоопределение;
* Възможност за свободно записан отговор.
Самоопределение по етнос
Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.
Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта.
Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към третия по численост етнос в областта турския са се самоопределили 6 782, или 3.2% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 2.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 4 686 души, или 2.2%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 594 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 595, или 0.8% от отговорилите лица.
Териториално разпределение по етническо самоопределение
Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.
В област Пазарджик всички общини също са с преобладаваща българска етническа общност, като с най-голям относителен дял са общините Белово и Панагюрище с по 98.1% и община Брацигово с 94.3%. С най-малък относителен дял е община Батак с 55.9%, следвана от общините Ракитово (74.3%) и Лесичово (75.3%).
Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в областта с най-голям относителен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово – съответно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в областта с най-голям относителен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово – съответно с 10.8% и 8.0%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание в област Пазарджик са 149 934, или 72.8% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни -144 652, или 96.5% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 3 827 (2.6%), католическо – 194 (0.1%), и 43 (под 0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 1 218, или 0.8% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 29 357 лица, или 14.3%. Други вероизповедания изповядват 116 лица.
Към 7 септември 2021 г. 5 316 (2.6%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 8 036 (3.9%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 13 153 (6.4%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
Вероизповедание и етнос
При лицата, самоопределили се към българската етническа група в област Пазарджик, 140 240 души, или 75.9%, са с източноправославно вероизповедание, 1 213 (0.7%) – с протестантско, 110 (0.1%) – с католическо и 17 479 (9.5%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 3 581 (1.9%) лица, а „не мога да определя“ – 5 439, или 2.9% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 5 575 души (82.2%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 86 (1.3%) са избрали източноправославно вероизповедание, 81 (1.2%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 335 (4.9%) не са успели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 3 664, или 25.6%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 2 142 (15.0%) от ромите, протестантско – от 2 529 (17.7%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 1 579 (11.0%) и „не мога да определя“ – 1 785 (12.5%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група – 10.0%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към българската група (5.4%).
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.
Религиозност
Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.
Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик 136 604, или 66.3% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 15.2% са отбелязали „не“, 10.4% „не мога да определя“, а 8.0% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 54.7% са жени, а 45.3% са мъже.
