На 16 април 1925 г. комунистически активисти взривяват църквата "Света Неделя" в София, като целта им е да убият цар Борис III и по-голямата част от българския политически елит. Това е най-тежкият терористичен атентат в българската история, а по онова време и в света.
Извършен е на Велики четвъртък от дейци на военната организация на БКП по време на опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от други комунисти.
Атентатът е една от финалните точки в бушуващата в периода 1923/25 г. гражданска война в България, породена от лошото управление на БЗНС в началото на 20-те години, деветоюнския преврат, последвалото през юни земеделско въстание и най-вече от комунистическия метеж в края на септември, подет пряко под диктовката на Москва и изпълнен от слугите на Ленин и Сталин Георги Димитров и Васил Коларов.
Атентатът е прецизно планиран, а целта му е да вземе максимален брой жертви. Под покрива на "Света Неделя" са струпани над 25 кг експлозив, монтиран над една от колоните на основния купол. Той трябва да бъде взривен с бикфордов шнур, за да могат атентаторите да избягат.
След началото на траурната служба той е запален, а бомбаджиите напускат църквата. В 15.20 бомбата се взривява, куполът пада и затрупва голяма част от събралото се множество.
На място загиват около 150 души, други близо 70 почиват от раните си, ранените общо са над 500. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, други военни, 3 депутати.
По случайност всички членове на правителството се отървават с леки наранявания, а царят е невредим, тъй като е закъснял за опелото – бил е на погребение в Бели Искър на човек от селото, загинал предния ден в атентата срещу царя в прохода Арабаконак край Витиня.
След атентата в църквата "Света Неделя" властите подемат масирана кампания срещу компартията и за два месеца омиротворяват положението.
Източник: dnevnik.bg
