Маргарита Петкова
"МЪЖКИ момичета сме, а не жени…" Това аз съм го писала, посипвам си главата с пепел, но просто съм регистрирала горчивия факт, че върху "крехките ни уж рамене", падат все по-тежки и по-тежки товари. Грижата за децата и хляба, за кучето и мъжа, за ремонта вкъщи и билетите за почивка на Малките Антили. Според джоба и желанието.
Спокойно, мъжове атиняни, не вас плюя! Не, че си нямате трески за дялане, ама камъните, дето съм си приготвила сега, са за нашата си женска градина. Защото тя доста е буренясала.
Откакто Добри Войников е сътворил "Криворазбраната цивилизация", имаме опорна точка, че май почти всички неща са ни криворазбрани. Та така и с еманципацията. В същността си тя е стремеж за освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения. В края на XIX и началото на XX век едни еманципиращи се дами обуват сини чорапи и протестират в Англия и САЩ, за да извоюват правото да гласуват, да работят и да имат равни икономически позиции с мъжете. Мирно протестират.
И лека-полека успяват. Нищо лошо в това, байгън от все още шестващи мъжкарски изцепки от рода на "Жената е най-добрият приятел на човека след коня и кучето"! Да, комплексираните мъже галят пооклюмалото си его с подобни лексикални заигравки. Не им обръщаме внимание – ние, жените, отдавна сме силният пол, както удобно ни вмениха още от времето, когато ни сочеха за пример знатните трактористки и тъкачките многостаннички. Не, скъпи мъже, не вас виня, просто ние захапахме въдичката на кривооразбраната еманципация, а вие с пълно право се ползвате от обстоятелствата. Елементарно, мис Марпъл.
Всъщност, загрижена съм за децата ни. Поредният момичешки бой, клипът на който пак "взриви фейсбук". Не го гледах този клип. Не съм от людете, които се кефят на подобни, качени от свръхмодерни телефони, регистрации на насилие. Самият факт, че докато три девойки, нямащи и 14 г., се налагат една друга с плесници, ритници, скубане на коси и дране на дрехи, около тях техни мили дружки се надпреварват да снимат, та да запазят вовеки веков тази безсмислена баталия, ме погнусява повече от побоището.
Да беше се случило за първи път, да нададеш призивен зов към майки и бащи, към учители и учителки, към институции и инспекторати. Но се боя, дето тези деяния взеха да стават ежедневие и да впечатляват само като клип, в който можем да залагаме все едно на бой с петли по филмите. Тъй щото, както вече казах, у нас всичко е криворазбрано, в случая – на бой с кокошки. Не обиждам главните героини, дебело подчертавам! Просто момичешките бойни саморазправи значително зачестиха.
Мъжките момичета се превърнаха в мъжкарани. И това явно им харесва.Опитвам се да разбера защо. При всички случаи е своеобразен, но за сметка на това безобразен акт на себедоказване Всички знаете, че физиологически момичетата съзряват по-рано и по-бързо от момчетата. В средата на своите връстници от противоположния пол те искат да се докажат колко са печени, колко са независими, колко са връх на сладоледа, какви адски мацки са. Пубертет. Да не мислите, че и аз не съм се пъчила в училище колко съм готина? Що, вие не сте ли? Айде, бе! Само че боят не беше на мода. Особено женският. Нямам намерение да ви връщам към мухлясалите според повечето от вас ценности и безценности на младостта на моето поколение.
Тя, апропо, не е чак толкова отдалечена във времето, но техническият и информационният напредък е дръпнал бая в сравнение с интелектуалния. За средностатистическия ум и разум ми е думата. За нивото на образованието ми е още по-важната дума. За това какво даваме и какво искаме да получат нашите деца. Тези, които от малки монтираме пред компютъра, който им предлага не приказки за доброто, което побеждава злото, а игри, в които п злото побеждава всичко живо. Чакайте, чакайте, не виня компютърните игри, филмите, телевизионните предавания, те са плод на човешка дейност и не слагат директно чип в главите на децата ни.
Ако вкъщи те виждат една уютно атмосфера, ако родителите им не се разкъсват да тичат от една работа на друга, или не давят безработицата и несретата си в евтин алкохол, ако училищните коридори не се превръщат в модни дефилета на маркови и съвсем недотам дрешки, прически и аксесоари, ако пред тези деца се създава реална перспектива за добро бъдеще и професионално развитие, а не широко отворените врати на терминал 2, де да знам, де да знаете и вие, нали? Добре де, кой обаче да ги знае тези работи?! Директорите и служителите от инспекторатите в Димитровград и Хасково ще обсъждат поредния момичешки бой и ще вземат мерки. Какви мерки? Персонално за този случай. При следващия, който е неизбежен, пак ще се съберат за следващи мерки. И така – на парче, докато има училища, ученици, служители, родители и… зрители. Зрители, каквито се явяват членовете на българското общество.
Тоест всички ние. Едни ще гледат като на кален женски бой, отваряйки си биричката, други ще се възмущават какво е това поколение, трети ще замижат и по индукция, щом става въпрос за Димитровград, ще си пуснат Тв "Планета". Искрено се надявам, че повечето обаче ще потърсят къде е тяхното чедо в момента и с какво се занимава. Защото и битите, и билите ги са наши, в случая – дъщери. Бъдещи майки не само на внуците ни, но и на цялото поколение, което идва да ни смени. Колко агресия ще му предадем чрез пъпната връв още от утробата, за да си я носи чак до гроба? Защото агресията ни залива отвсякъде.
Не разчитайте на криворазбраната еманципация – тя се простира до това да си хванеш любовник, та да отмъстиш на благоверния, който изобщо не е ни благ, ни верен до това ти да си успялата, ти да храниш и плащаш сметки, обаче пак да не си щастлива, защото пълно щастие няма. Мъжки момичета, мъжки момичета, ама все пак сме жени, бе! Мислите, че дъщерите ви не разбират?
Скритото ви недоволство е страшната агресия, която акумулира в децата ви. И те я изразяват по естествения първосигнален начин – овладели са до съвършенство юмручното право. Кой ще ги научи, че не можеш да вземеш живота си в ръце, докато ръцете ти са свити в юмруци?
Източник: "24 часа"
