Цонка Вайсилова е родена и израснала в Панагюрище. Тя става една от най-големите баскетболистки в Пловдив. За баскетбола я открива големият Тодор Ненов, който дълги години и е треньор в Марица. С маричанки има спечелена Купа България през 1996, а през 1995 е вицешампионка. С другия пловдивски тим Академик е шампионка от 2001г. Вицешампион с националния отбор от европейското първенство за кадетки през 1984г. През 2017-а година направи бенефисен мач в залата, в която е имала най-много победи и страхотни емоции – „Строител“. В момента баскетболистката от Панагюрище е учител по физическо възпитание в СУ „Димитър Матевски“ в Пловдив. В интервю пред Trafficnews.bg Цонка Вайсилова говори за кариерата си, Тодор Ненов, Пенка Стоянова и моментното състояние на баскетбола в България.
– Какви бяха вашите първи стъпки в баскетбола?
– Аз съм родена в Панагюрище. Четвърти клас започнах да се занимавам с лека атлетика. Вуйчо ми ме запали по спорта. Същата година взех сребърните медали на дълъг и висок скок. Там ме видя треньорът по волейбол и е казал на Тодор Ненов, че е видял високо отскокливо момиче. Тодор Ненов дойде в Панагюрище да ме иска за баскетбол. Тогава реших да играя баскетбол, дори не бях виждала топка. От тогава започна моята баскетболна история.
– Колективът ли беше основата на Марица?
– Може чисто по женски на вън да се изпокараме, но в момента, в който се стъпи на терена там всичко изчезва. Била съм в отбори, при които ако си в конфликт с някой не ти подават. Винаги сме отивали и сме умирали за победата. Играла съм с секнат кръст счупени ръце, крака. Имало е и моменти, при които отивам на чакръкчия по време на мача и второто ме връщат в игра. Ако се върна назад пак бих го направила със сигурност.
– Кой е най-хубавият момент в баскетбола?
– Много са моментите не ги измервам само с определена победа. Имахме и уникални загуби загубихме със седем точки от Левски. Тогава играха всички звезди на България. Въпреки това Тодор Ненов не беше доволен от това и ни накара да обикаляме залата. Един от най-важните ми моменти беше първият мач на зонално първенство в Пловдив на кортовете на старата баскетболна зала. Победихме 106:6 и толкова ми хареса да побеждаваме и да вкарвам много и това може би е доста по-ярък помен и това беше първоизточник на това, което започнах да правя. Първото републиканско в Трявна също беше запомнящо се. Първия ми новогодишен турнир също бяхме първи. Тези три момента бяха може би най-ценни за по-нататъшното му развитие. Първото включване в женския национален отбор с треньор като Иван Гълъбов невероятен човек и специалист. Купата с Марица също беше много хубав момент. Бяха ни отписали, че няма как да бием отбора на Стомана Перник в Перник, но успяхме и публиката беше с нас.
– Какво бихте си пожелали и дадете послание на младите?
– Най-важното е здравето, когато видя, че близките ми хора са добре. По-малко негативни новини си пожелавам. Здраве и по-достойно житейско представяне за всеки един от нас. Сериозно агресивно представяне. Пожелавам здраве и достоен живот. Да можеш да се вглеждаше по-често в себе си.
Цялото интервю можете да прочетете тук
