Във връзка с Информационната кампания по повод Седмицата на кърменето на електронната поща на РЕКИЦ ,,Читалища,, пристигат интересни истории – не много, но интересни и човешки и като спомени от близкото минало, и като краеведски изследвания.
Секретарят на НЧ ,,Пробуда-1872,, с. Баня Радка Стоева изпрати сканирани страници от издаден през 1961 г. сборник ,,Панагюрище и Панагюрският край в миналото,, със статия ,,Принос към проучване на семейните обичаи на Панагюрско в миналото,, на известния етнограф проф. Христо Вакарелски от Момина клисура.
В Панагюрско няколко дни след раждането, обикновено три и винаги преди кръщенето се прави погача в дома на родилката. Канят се младите жени от селото или от квартала /за Панагюрище/. Поканването става от празнично пременената баба, носеща зелена пръчка с вързан на нея с червен конец здравец, за да „има родилката млеко“. Поставената по-късно върху постлан на пода месал пита се разчупва от две жени кърмачки, които я вдигат високо над главите си като пожелание детето да порасне голямо. Къшей среда и край се раздават за сдобиване и с момиче, и с момче първо на родилката, после на другите жени.
При отбиването на детето от бозаене има различни обичаи. Интересен е този в Попинци и Бъта. Там майката приготвя едно „турте“ и опича едно „ейце“. След като накърми за последно детето, го извежда на пътя, където търкулва питата и яйцето. Казва му да иде да ги вземе и като ги донесе му дава да си хапне от тях. В майчината пазва е сложена рошава кожа, която да изплаши детето ако поиска да бозае. Ако това не помогне, следва боцкане с игла или други начини за плашене. Обичаите по отбиването от кърмене са като ритуал за бъдещото добруване на детето и като голям човек.
Старо е знанието, че ако майката има кърма ще растат нахранени и здрави деца. Кърменето в народните вярвания се свързва и с човешката орис в живота – добра или лоша. Оттук и метафората „с това е закърмен“.
Секретарят на НЧ ,,Просвета-1911,, с. Розово изпраща своя история и снимка:
,,Дълбок поклон, мила бабо!
Прекланям се пред теб, защото в много трудни времена ти роди, кърми твоите 8 синове.
На баба разказите бяха дълги. През годините всичко е било оскъдно. И може би за това кърменето е било продължително. Аз вече съм от по новото поколение но продължих казаното от баба , че колкото повече децата се кърмят, са по здрави. Затова и синовете на баба са дълголетници. Продължих традицията на баба и кърмих моите деца до 2 години.
Бабите са най-прекрасни. Тя отгледа и кърми и мен. Знам, ме й е било много трудно. Защото всяко едно от децата си го е кърмила докато се роди другото.
Най-малкия син на баба е мой чичо и сме родени в далечната 1956 година.Тя едновременно е кърмила и двамата. Затова много я обичах, като майка, закърмена съм от нейната кърма.
Кръстена съм на баба и нося хубавото име Васка.
Затова може би толкова ми липсваш, бабо!“.
Радка Енчева-Кочева
РЕКИЦ ,,Читалища,, – Пазарджик
