Стефан Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.
След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването и от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар и критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.
Приносът на Стамболов и ролята му в историята го нареждат сред най-значимите личности, оставили своя неповторим почерк във формирането и укрепването на българската държавност. Неговият образ е противоречив, но едно е неоспоримо – той няма аналог.
Роден като роб, узрял като революционер, преминал през обърканите години на следосвобожденска България, усъвършенствал се като политик и държавник, Стефан Стамболов е една изключителна и неповторима личност в българската история. Воден винаги от своите най-висши добродетели, подплатени от усърден труд и постоянство, той се превръща в една от най-ярките фигури на XIX век, чийто политически ранг никой не успява да постигне. Фаталните и рисковани ходове, макар предприемани добросъвестно, се оказват непоправими грешки, които заплашват цялостта на българския народ и излагат на риск сигурността на страната.
И все пак днес, във време на политическа, културна и икономическа криза мнозина биха си спомнили думите на К.Кнауер: „Много от тези, които го мразеха, ако турят ръка на сърцето си ще кажат – тежко ни, че го няма между нас!”.
Чарз Дарвин
Днес, преди 205 години, в заможно английско семейство се ражда един волен дух, един новатор и инакомислещ човек, един истински Водолей, който прави революция в науката и развитието на цялото човечество.
Животът му е изпълнен с обрати и "странни" събития – майка му умира, малко след като навършва 8 годинки, бивш роб го учи да препарира животни, по-късно завършва с отличие богословие в Кеймбридж, притежава най-богатата за времето си колекция бръмбари, а една експедиция до Южна Америка променя живота му.
Дълъг е пътят му в пряк и преносен смисъл до неговият "Произход на видовете", но именно той пише името му със златни букви в Книгата на Човечеството – Чарлз Дарвин.
Нека отбележим годишнината от рождението му с две негови мисли:
"Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът."
"Не най-силният от един вид оцелява, нито най-интелигентния, а този, който най-добре се приспособява!"
