Д-р Владимир Сафронов-Дринов
Днес БАН отбелязва 153 години от създаването си. Българското книжовно дружество (БКД), преименувано през 1911 г. със закон в Българска академия на науките, е първата българска държавна институция. Основана е в румънския град Браила през 1869 г. – девет години преди Освобождението. Знанието е в темела на нашата държавност! Основателят на БКД и пръв негов председател, историкът проф. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище и след няколко дни ще отбележим неговата 184-та годишнина. Негови потомци сега има в три държави – България, Русия и Украйна. Днес ви предлагаме текст, написан за ДУМА от неговия правнук д-р Владимир Сафронов-Дринов, който е лекар и живее във Воронеж, Русия. Д-р Дринов приема България като своя втора родина, интересува се от всичко, което се случва в нея днес, и пази свято паметта за върховете в историята ѝ, какъвто безспорно е и създаването на БАН по модел на тогавашните европейски академии на науките – след 500 години робство!
Държавите не могат да съществуват, ако не взаимодействат една с друга. Този проблем днес е важен, както никога преди. На мен наистина ми е много приятно, че и в България, и в Русия се отнасят с голямо уважение към нашата обща история. Радостно е, че усилията за запазване на историческата истина срещат активна поддръжка от гражданите на двете държави. Мисля, че това е добър залог за успешните минали, настоящи и бъдещи взаимоотношения между нашите страни.
М.С. Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в малкия български град Панагюрище в многодетно семейство и сякаш е трябвало да има обичайната съдба на занаятчия, още повече, че неговият баща не е и мислил синът му да има друга кариера. Но нещо друго е определило неговата съдба. Още в детството му в него е бил заложен духът на творческото търсене, още тогава той е изпитвал необяснимо влечение към хуманитарните науки. И младият Марин не върви по стъпките на баща си, а избира свой път. Стремителното съзряване на гения на Дринов от просто българско момче до академик на всички славянски академии на Европа изглежда като чудо и в същото време е пример за подражание. Не съм имал щастието да познавам своя прадядо, но съм му благодарен, че е оставил най-скъпото наследство – примера на своя живот и тези ценности, които не може да унищожи войната, не може да ги разграби бунтът, не може да ги отнеме властта: благородство, мъжество и простота.
Жителите на Панагюрище изпращат Дринов на обучение именно в Русия. Не преставам да се удивлявам на далновидността им и на това, че в условията на най-тежко османско иго те са успели да намерят немалки средства за обучението му в Русия. Как са успели да видят в Марин Дринов човека, който, получил образование в чужбина, ще се върне в Родината си и ще помогне на страната в делото за построяването на новата, свободната българска държава. Те не са сгрешили в своя избор.
Съдбата е определила жребия на Дринов – да бъде постоянно първи, при това самият Дринов не се е стремял към това. И наистина – той е бил първият български историк, получил солидно професионално образование, обучавайки се през 1861-1865 г. в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Съдено му е било да стане първият български историк, защитил магистърска (1873), а след това и докторска (1876) дисертация. Дринов става първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии, пръв председател на първото българско научно дружество и първи министър на културата в освободена България.
Дринов е бил безкрайно щастлив, че руските войски са освободили неговата родна България и с радост е приел назначаването си на длъжността вицегубернатор на София, а след това – министър на културата и просвещението. В този период България е имала нужда от подобни хора – свои, родни, най-добрите, та български чиновници, знаещи руски език, не е имало още. Дринов е бил принуден да работи ден и нощ над възстановяването на разрушеното от османците стопанство на страната. Своята работа той е започнал от организирането на избори за първите местни съвети на България и от разработването на правила за управление на селата, окръзите и областите. Той прави много, за да влезе страната в Международния пощенски съюз. Били са въведени медицински и аптечен устав, организирана е първата народна банка на територията на България, пуснати са в действие първите типографии, в които се печата цялата руска класика от ХIХ в. Още преди края на войната Дринов предлага да се издават български вестници в завзетите от руските войски области. Негова е ролята за откриването в София на публична библиотека, назована на Св. Кирил и Методий.
Освен това Дринов е бил организаторът на първото протестно движение на българите срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес за Източна Румелия.
В кратък срок той прави анализ на финансовото състояние на княжеството и създава необходимите препоръки за подобряване на финансовата система в страната. Само за една седмица Дринов подготвя още един важен документ – за стабилизиране на самостоятелността на българската църква. През 1878-1879 г. той разработва „Временен устав на народните училища“, който включва цяла серия много важни циркуляри и програми, засягащи училищното обучение. Дринов въвежда 32-буквената гражданска азбука.
Освобождаването на родината на Дринов създава условия за нов живот на българската държава и прокарва пътя към съвременната европейска държавност. На 9 февруари 1879 г. в град Велико Търново е свикано Учредително събрание, на което е приета Конституция, получила името Търновска. Целият огромен материал на проекта за конституция е бил създаден от особена комисия под ръководството на Дринов, състояла се от български патриоти, изпълнени с благодарност към Русия за Освобождението на България. По предложение на Дринов за столица на България е провъзгласена София.
На едно от заседанията на Учредителното събрание Дринов чете записка „За дейността на руското управление в България“. Това е равносметка за работата не само на руската администрация, но и на самия министър Дринов.
На 29 април 1879 г. Великото Народно събрание избира за княз на България немския подпоручик, сина на високопоставен австрийски генерал, Хесенския принц Александър Батенберг.
Често ме питат „Защо вашият прадядо Марин Дринов е напуснал България в толкова трудно за нея време?“.
Това може да се обясни по следния начин. През лятото на 1879 г. Марин Дринов подава заявление за оставка. Още през май той пише на Константин Иречек, че иска да се върне в Харков, понеже „за последните две години се уморих много, много силно и физически, и морално. Моето сърце остава в България, в която ще се върна, веднага щом дойда на себе си“.
Множество обективни фактори са възпрепятствали след това връщането на Дринов в родината. Първо, здравето му не е било добро. Често се е изостряло хроничното възпаление на белите му дробове, получено още по времето на обучението му в Киевската духовна семинария. Там Дринов боледува от пневмония, която след това се усложнява до туберкулоза на белите дробове.
Второ, в страната се създават особени вътрешнополитически условия, довели до отмяната на Търновската конституция. С това са нарушени принципите на справедлива изборност за централните органи на властта, за които Дринов постоянно настоява.
Трето, през 1881-1883 г. Дринов разработва проект за Държавен съвет на България и получава предложение да го оглави, но е принуден да се откаже заради идването на власт на консерваторите, които решават по това време съдбата на държавата. Установяването от тях на еднолично княжеско управление, русофобските настроения на управляващите кръгове на България от това време рязко противоречи на либерално-демократичните възгледи на Дринов.
В определена степен това е лична трагедия на Дринов. Успешно започналата му държавна дейност е прекратена от него самия. Връщайки се в Харков, той продължава преподавателската и научната си дейност, пише над 100 научни труда, помагащи за развитието на византийските изследвания, историята на балканските народи, етнографията, лингвистиката, литературознанието и фолклора. Живеейки в Русия, Дринов остава верен на своята Родина България, целия си живот, всичките си научни трудове той посвещава на развитието на великата българска култура.
Външно изглежда, че животът на Марин Дринов в Русия протича напълно благополучно. Той постига устойчиво в научен план положение в катедрата на университета, има собствен дом, където живее с жена си и децата, получава прилична заплата – 3000 рубли годишно, има чин на действителен щатски съветник и регулярно е награждаван с високи ордени.
Много ми е приятно да съзнавам, че националните симпатии на българите винаги са били и остават на страната на Русия. Благодарение на духовната, езиковата, културната близост на България и Русия, аз и моята съпруга наистина се чувстваме в родината на моя предтеча Марин Дринов – Панагюрище, като в своя дом. Високо ценя това, че сред видните синове на България името на Марин Дринов не е забравено и паметта за неговите заслуги пред България в делото за построяването на българската държава и за обединяването на всички славянски народи живее в сърцата на много милиони хора.
Превод от руски Велиана ХРИСТОВА
