Анна Койчева е лекар, но със забележителен литературен хъс и интерес. За някои от вас тя е известна в социалните мрежи с безкомпромисния си стил и ангажираност относно важните въпроси в областта на здравеопазването. Започваме поредица от нейни статии, защото вярваме, че начинът, по който Анна обяснява, е разбираем и достъпен за вас.
Тъй като продължавам да получавам запитвания защо след като са се ваксинирали заедно с една и съща ваксина наша Пенка има повече антитела от вашата Иванка, но по-малко от съседката Драганка, реших да седна и да обясня на елементарен български основни положения от човешката физиология, които не всички помнят от училише. Така давам подробен отговор на въпроса за различията в броя на антителата след ваксина при всеки от нас.
Имунната система при човека е съставена от органи и система от реакции, които се задействат при контакт с чужд организъм. Основните части на имунната система включват костния мозък и тимусната жлеза. Костният мозък е изключително важен за имунната система, тъй като всички кръвни клетки на тялото (включително Т- и Б-лимфоцитите) произхождат от костния мозък. Б-лимфоцитите са локализирани в костния мозък до достигане на зрялост, а Т лимфоцитите пътуват до тимуса.
Тимусната жлеза е разположена зад гръдната кост, между белите дробове. Тимусната жлеза е активна само през пубертета, след това бавно се свива и се заменя с мазнини и съединителна тъкан. Тимусът е отговорен за производството на хормона тимозин, който от своя страна подпомага производството на Т-клетки. Докато са в тимуса, Т клетките се размножават, придобиват различни антигенни рецептори и се диференцират в помощни Т клетки и цитотоксични Т клетки.
След като Т и В лимфоцитите достигат зрялост в тимуса и в костния мозък, те пътуват до лимфните възли и слезката /далака/, където остават, докато се активира имунната система. Лимфните възли са разположени по цялото тяло. Далакът се намира в горната лява част на корема, зад стомаха и под диафрагмата. Основната функция на далака е да филтрира кръвта и да съхранение тромбоцитите и белите кръвни клетки. Далакът подпомага имунната система, като идентифицира микроорганизми, които могат да причинят инфекция.
В допълнение към лимфните възли и далака, лимфоидните тъкани, свързани с лигавиците и лимфоидните тъкани, свързани с червата също играят жизненоважна роля в имунната система
Лимфоидни тъкани се намират навсякъде в човешкото тяло, където има лигавица, например червата, очите, носа, кожата и устата. Те съдържат лимфоцити и макрофаги, които се наша защита срещу патогени, опитващи се да влязат. Лимфоидни тъкани са открити също в в лигавицата подлигавицата на стомашно-чревния тракт, сливиците, апендикса и в тънките черва.
Има различни методи за количествено определяне на отговора след ваксиниране. Повечето методи се опират върху количественото броене на антитела. Концентрацията на антителата, определена като защитен корелат, варира в зависимост от това, дали се отнася до защита срещу колонизация, болест на лигавицата или остро заболяване.
Затова отговорът след ваксиниране е много по-сложен от просто измеримите концентрации на антитела.
Други части на имунната система, като вроден, клетъчен и цитокинов отговор, също играят решаваща роля за ефикасността на ваксината.
Сложното взаимодействие между тези различни компоненти на имунната система след ваксиниране не е напълно изяснено. Тъй като повечето ваксини индуцират много високи отговори на антитела, малките разлики в концентрациите на антитела между групи индивиди може да не са клинично значими по отношение на защитната ефикасност, но са от значение само при лица с частичен отговор или да повлияят само продължителността на защитата.
Освен това нивото на отговор на антитела in vitro не всякога корелира със здравните резултати. Например сероконверсията не означава пълна защита срещу заболяване, както и липсата на сероконверсия не е задължително свързана със податливост. Нещо повече, нивата на антителата отслабват с времето, но серонегативните индивиди все още могат да бъдат защитени чрез други имунни механизми, както е показано например след ваксинация срещу хепатит B.
На какво се дължат различията в имунния отговор между отделните индивиди? И защо нашата Пенка има по-малко антитела от Драганка?
Това е дълга тема и сега няма да преразказвам учебника по „Инфекциозни Болести“.
Ще се спра обаче на основните фактори, обуславящи различията в имунния им отговор след ваксиниране. Фактори, които влияят върху хуморалния и клетъчния отговор при хората след ваксиниране включват възраст, пол, генетика и съпътстващи заболявания, както и – перинатални фактори като гестационна възраст, тегло при раждане, метод на хранене и майчини фактори, външни фактори (като вроден имунитет, микрофлора, съпътващи инфекции, прием на антибиотици).
Освен това фактори на околната среда (като географско местоположение, сезон, размер на семейството и токсини), поведенчески фактори (като пушене, консумация на алкохол, упражнения, хроничен стрес, остър стрес, сън) и хранителни фактори (като индекс на телесна маса, микроелементи и ентеропатия) също влияят върху това, как хората реагират на ваксините. Освен това факторите на ваксината (като тип ваксина, продукт, адювант и доза) и факторите на приложение (график, място, път, време на ваксинация и съпътстващи ваксини и други лекарства) също са важни.
_________________
Анна Койчева е родена през 1961 в София. Като ученичка публикува в сп. “Родна реч”. В средата на 80-те и заминава на работа като участъков педиатър в Толбухин. Посещава литературните четения в Балчик и Толбухин заедно с Камелия Кондова, Йордан Кръчмаров, Сашо Серафимов, Елка Няголова, Ивайло Диманов, Ива Николова, Венко Евтимов, както и с тогавашните актьори в Драматичния театър Мая Новоселска и Теди Москов. След завръщането си в София сътрудничи на БНР, програма “Хр. Ботев”, както и на изданията “Пулс”, “Софийски вести”, “Демокрация”, “България”, “Континент”, “Здравен форум”.
От 2001 година живее в Обединеното Кралство. Анна Койчева е специалист по оценка на риска и професионални болести и работи като лекар на свободна практика.
Публикува свои разкази и статии във вестниците “Сега”, “Антимовски хан” и “Монитор”, както и в електронния бюлетин на издателство ЛитерНет. Съвместно с Александър Маринов от Държавния Архив в Пловдив обработва и публикува статии и очерци на родоповеда Петър Маринов, историк, учител и писател, на когото тя е внучка.
През 2006 година излезе първата й книга “Писма от Обединеното Кралство”, издадена от издателство “Литернет”. През 2013 година излеза втората й книга с разкази „Кентърбърийски ябълки“ – съвместен сборник с К.Бачков.
Анна живее в Англия със съпруга си и техния домашен любимец – Котан. В момента подготвя нова книга, посветена на общото им детство с близначката Майя и спомени за Майка им Д-р Маргарита Маринова.
