В миналото, в по-голямата част на страната са посрещали лятото на 1 март. За хората на село тогава е започвала новата стопанска година. Пробуждането на природата за нов живот е вдъхвало на нашите прадеди надежда за добра реколта, за щастие през идните дни. Но с радостта винаги върви и страхът – от капризите на времето, от превратностите на съдбата. За да се предпазят от беди и нещастия, хората използвали различни амулети. И мартеницата е изпълнявала ролята именно на такъв амулет. И като всеки амулет, за да има той магическа сила, задължително се спазват някои условия: правели мартениците в деня преди 1 март, но някъде ги правели и рано сутринта, преди да изгрее слънцето на 1 март, след това ги оставяли да престоят една нощ под трендафил. Според традицията трендафилът притежава силата да отпъжда всички зли влияния и нашите предци вярвали, че той може да предаде силата си и на мартеницата.
Мартеницата се правела от най-старата жена в къщата, усуквали се винаги два конеца – бял и червен конец, но в много региони правели мартеницата само от червен конец.
В Софийско и Мелнишко усуквали червен и син конец, а в Родопите правели многоцветни мартеници, но най-силен се смята червеният конец, който символизира силата на слънцето. И както слънцето гони надалеч всички зли сили, така и червеният цвят на мартеницата прогонвал лошите очи на магьосници, на змейове.
Мартениците се връзват на абсолютно всички – на деца, на моми, на невести, на ергени, на новородени агънца, яренца, теленца, на плодни дръвчета, на хурки и на станове, защото имат силата да подпомагат растежа и на хора, и на животни. Носят се, докато се види първият щъркел, но не се изхвърля, защото се вярва, че така се изхвърля късмета. Затова свалената мартеница се закачва на плодно дърво.
В легендите Баба Марта е символ на пролетта и цял един месец тя се разпорежда с времето – ту е много усмихната и ведра, ту е много начумерена и сърдита. Защото ту е ядосана на своите двама братя – Голям и Малък Сечко, задето са изпили всичкото вино от бъчвите, ту пък се усмихва и затопля времето, когато реши да им прости.
И понеже след дългата студена зима всички искат топло време, се стараят да омилостивят капризната старица – с пометени дворове, с червено платно върху плета, посрещат я млади и хубави моми, а не възрастните жени.
Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.
С годините и тази българска традиция в известна степен се комерсиализира, но важното е, че е запазена, че малки и големи я свързват с пожелание за здраве и късмет, с надежда за по-хубави дни.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ! ЕКИПЪТ НА ПИА ВИ ПОЖЕЛАВА ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И СБЪДНАТИ МЕЧТИ.
