Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И ако за някои те се изчерпват с хубава кола, вила на морето или яхта, за други целта са звездите. И непреходните неща, които остават за поколенията. Такава бе и една от мечтите на покойния проф. д-р Лъчезар Цоцорков – Панагюрското златно съкровище да се завърне в Панагюрище за първи път след откриването му през м. декември 1949 г. от братя Дейкови. И когато – на 1 ноември 2010 г. пред препълнената зала на панагюрския театър, аплодиращ албума „Музикално съкровище от Панагюрище“ – той обяви, че работи за осъществяването на тази своя мечта, всички знаеха, че рано или късно Съкровището ще си дойде у дома. Защото, както потвърждава директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. Атанас Шопов, „с каквото се захванеше проф. Цоцорков, го правеше както трябва и го вършеше докрай“.
Година и половина по-късно, навръх Великден, мечтата на поколения панагюрци се сбъдна, а Съкровището бе подслонено в специално изградената за целта зала трезор в Историческия музей. Средствата в размер на над 8 милиона лева бяха дарени от „Асарел-Медет“АД и от тогавашния председател на Надзорния съвет на дружеството проф. д-р Лъчезар Цоцорков като меценат на културата.
Тази сбъдната мечта продължи да живее и с годините се превърна в успешен и устойчив музеен проект, който разкрива много нови възможности за туризма, предприемачеството и хората в региона. Съгласно дарителското споразумение между Община Панагюрище, местния Исторически музей и Националния исторически музей, всяка година оригиналът на златното съкровище се завръща в Панагюрище за по един месец. През останалото време в трезора е експонирано едното от двете точни златни копия. То беше специално изработено от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НИМ и беше дарено на местния музей от „Асарел-Медет“АД и проф. Цоцорков. Второто копие пък и до днес радва посетителите на Националния исторически музей в столицата, когато оригиналът на тракийския шедьовър пътува по света и у нас.
ЦИФРИ
Залата трезор беше отличена в конкурса „Сграда на годината“. Проектирана е от „Архитектура и наследство” ООД – Пловдив, отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. За изграждането му са използвани близо 1500 кубически метра специален бетон. В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се показва в отделна витрина. Това позволява на посетителя да се наслади дори и на най-дребните детайли и орнаменти, изработени от древните майстори. Експерти твърдят, че самите витрини нямат аналог в световната музейна практика. Те са от бронирано стъкло и са проектирани и изработени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
За десетте години, през които оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща у дома, трезорът уникалната експозиция е посещавана от президенти, министри, дипломати, прочути спортисти, хиляди ученици и обикновени туристи. Техните впечатления са увековечени в две книги за отзиви. „Благодарим, че сбъднахте възродяването на нашата национална гордост“, пишат през месец април 2012 г. Веска, Ади и Соня. След тях впечатленията си споделя и тогавашният посланик на Япония Макото Ито. „Благодаря за възможността да разгледам този уникален музей. Панагюрското съкровище е безценно наследство“, пише дипломатът, а 8-годишната Евгения е категорична „Този град е страхотен“. „Златото беше златно!“, допълва и 10-годишната Боряна.
ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА
През месец декември 2019 г. златните момичета на България по художествена гимнастика се снимаха с Панагюрското златно съкровище. Искрено вярваме, че този световен шедьовър им донесе късмет и на олимпийските игри в Токио ансамбълът ни се окичи със златните олимпийски медали.
Директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов:
Посетителите идват в трезора като на поклонение
– Доц. Шопов, на 16 април се навършват десет години от откриването на залата трезор. Как завръщането на оригинала на Панагюрското златно съкровище промени туристическия облик на града?
– С откриването на залата трезор за Панагюрското златно съкровище се създадоха условия за тотална промяна в представянето на това национално богатство, на цялостната музейна визия. Туристопотокът значително се увеличи, интересът към нашия град като цяло се повиши, промени се визията не само на Историческия музей, а на града и цялата община. Първото завръщане у дома на Панагюрското златно съкровище през 2012 г. се превърна в един истински празник и от тогава всяко завръщане на Съкровището у дома е своеобразен Великден за нас и нашия град.
– Колко пъти през тези 10 години Съкровището си е идвало в Панагюрище и колко туристи са успели да го видят през този период?
– За тези десет години съкровището е идвало тук осем пъти. Една година беше на гости в Лувъра, а после и в Япония. През 2020 година заради пандемията не дойде, но се надяваме, че през тази година отново ще имаме възможността да му се насладим. Благодарение на дареното от проф. Лъчезар Цоцорков и „Асарел-Медет“ златно копие на съкровището този трезор посреща гости целогодишно. Смятам, че тук съкровището грее със своята отразена светлина. За десет години над 920 хиляди човека са посетили Историческия музей и залата трезор.
– Преди 2012 година правени ли са опити за завръщане на Съкровището в Панагюрище?
– От колегите съм слушал и съм чел в медиите, че преди 2012 г. е имало постъпления оригиналът на съкровището да си дойде у дома, но ни е отказвано. Основната причина е, че тогава не сме разполагали с подходяща зала, където да бъде изложено. Сега, когато вече разполагаме с трезора, който е уникална по рода си зала и друга такава в България няма, идват хора от цялата страна и чужбина и споделят, че те държат да видят Панагюрското златно съкровище именно тук, където е открито. В Панагюрище съкровището въздейства по особен начин, самата обстановка предразполага да се пренесеш назад в древната епоха.
– Когато през 2010 г. проф. Лъчезар Цоцорков сподели с панагюрската общественост, че следващата му цел е да върне Съкровището у дома, повярвахте ли, че това е възможно да се случи?
– Ще отговоря не само като директор на музея, но и като човек, който познаваше много добре проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Когато той обяви, че негова мечта е Съкровището да си дойде у дома, знаех, че е въпрос на време това да се случи. Той беше такъв човек, че с каквото и да се захванеше, го докарваше до успешен край, без значение колко време и усилия би му коствало това.
– Спомняте ли си първия път, когато се докоснахте лично до Съкровището?
– Моето първо съприкосновение беше през 2012 г., когато Съкровището се завърна за пръв път. Но тогава бяхме по-скоро странични наблюдатели, имаше изключителни мерки за сигурност. Вече през 2013 година, когато трябваше да го посрещна като директор на музея и да участвам в неговото експониране във витрините, вълнението у мен и колегите беше голямо. В такива моменти ръцете на човек треперят. Посрещнахме Съкровището като нещо извънземно, вълнувахме се и това личеше по лицата на всички. Това вълнение го виждаме и по лицата на всички туристи. Те идват в нашия музей като на поклонение.
