Населението на България е намаляло със 77 611 души или 1.1% за 1 година. В края на 2021-ва то е било 6 838 937 души, по данни от текущата демографска статистика на НСИ.
Те се разминават с предварителната оценка от преброяването през 2021 г. Според нея очакваният брой на постоянно живеещите у нас към 7 септември беше 6 520 314 души. Разликата се дължи на нерегистрирана външна миграция през 10-те години между преброяванията, изяснява НСИ. След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен. Първи окончателни данни ще бъдат публикувани след 1 октомври 2022 г.
През 2021 г. намаляват живородените деца; нараства броят на починалите, както и детската смъртност, увеличават се браковете и разводите.
Раждаемост
Ражданията през 2021 г. са 59 069. 58 678 от децата са живородени. Те са с 408 (0.7%) по-малко от 2020 г. Коефициентът на обща раждаемост е 8.5‰, колкото и през 2020 г. Момчетата са 30 073, с 1468 повече от момичетата. На 1000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 43 692 и 14 986, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата. Най-високата раждаемост е в областите Сливен – 11.9‰, София (столица) – 10.0‰, и Пловдив – 9.3‰. В 20 области тя е под средната за страната. Най-ниската е в областите Кърджали – 6.4‰, и Смолян и Габрово – по 5.8‰.
В ЕС коефициентът на общата раждаемост е 9.1‰ през 2020 г. В европейските страни най-високата раждаемост е в Ирландия – 11.2‰, Кипър – 11.1‰, Франция и Швеция – по 10.9‰. С най-нисък е коефициентът за ЕС в Италия – 6.8‰.
Към 31 декември 2021 г. жените във фертилна възраст у нас са 1.432 млн. Те са с 20 хил. по-малко от 2020 г. и с 218 хил. по-малко от 2011 г.
Увеличават се ражданията от непълнолетни момичета. През 2021 г. те са 3015 г., а през 2020 г. – 2897. Намаляват ражданията от жени на и над 40 г. от 2320 през 2020 г. на 2 278 през 2021 г.
Половината (49.4%) раждания през 2021 г. са първи за майката, 37.6% – втори, а 12.9% – трети и от по-висока поредност.
През 2021 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58 и нараства с 0.02 спрямо 2020 г.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 г. – 27.5 г. В регионален аспект тя варира от 22.6 г. за област Сливен до 30.5 г. за област София (столица).
Миналата година са регистрирани 1 004 многоплодни раждания, което е с 39 по-малко от 2020 г. При 999 от случаите са родени близнаци, а при 5 – тризнаци.
Извънбрачните раждания са 35 446 или 60%. В селата те са 66.1%, в градовете – 57.9%. За 79.8% от тях има данни за бащата и най-вероятно тези деца се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Смъртност
През 2021 г. са починали 148 995 души. Коефициентът на обща смъртност е 21.7‰. Броят се увеличава с 24 260, или с 19.4%. Общата смъртност остава твърде висока. При мъжете тя е 23.2‰, при жените – 20.2‰. На 1000 жени умират 1078 мъже. Коефициентът на смъртност в селата е 28.3‰ и 19.2‰ в градовете. Най-високата смъртност в страната са областите Видин – 32.3‰, Монтана – 30.8‰, и Кюстендил – 28.6‰. В 7 области смъртността е под общата за страната. Най-ниската е в София (столица) – 16.8‰.
В ЕС коефициентът за 2020 г. е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. Най-ниското е в Ирландия – 6.5‰, Кипър – 7.2‰, и Люксембург – 7.3‰. Значително над средната за ЕС е стойността в Литва – 15.6‰, Румъния – 15.5‰, и Латвия – 15.2‰.
Преждевременната смъртност през 2021 г. (20.3%) намалява спрямо 2020 г. (20.5%). Починалите жени на възраст под 65 г. са 13.9% от всички умрели жени. При мъжете стойността на този показател е 26.2%.
През 2021 г. в страната са починали 326 деца на възраст до 1 г. Коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. През 2001 г. той е бил 14.4‰, а през 2020 г. – 5.1‰. В 11 области той е под средния за страната. Най-ниският е в областите Кюстендил – 1.3‰, Благоевград – 1.5‰, и София (столица) – 3.2‰. Най-високият е в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Средната продължителност на предстоящия живот за страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 г. и спрямо 2018 – 2020 г. намалява с 1 г. При мъжете тя е 70.1 г., а при жените е със 7.3 г. по-висока – 77.4 г. Тя е с 2.4 г. по-висока в градовете (74.3 години), отколкото в селата (71.9 години).
Бракове и разводи
През 2021 г. са регистрирани 26 620 юридически брака – с 4448 повече от предходната година. Коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо 3/4 от тях (19 175) са в градовете. Мъжете се женят средно на 32.8 г., а жените – на 29.8 г. Възрастта се увеличава с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за жените. За 85.5% от жените и 84.8% от мъжете бракът е бил първи. Най-много бракове на 1000 души са сключени в Разград – 5.6‰, Силистра – 4.9‰, и Добрич – 4.7‰. На противоположния край са област Перник – 2.4‰, Смолян – 2.5‰, и Кюстендил – 2.7‰.
Разводите през 2021 г. са 10 021, с 1 006 повече от регистрираните през 2020 г. 77.4% са в градовете. 65.5% от браковете са прекратени „по взаимно съгласие“, 21.7% поради „несходство в характерите“, 11.6% – поради „фактическа раздяла“. Разводът не е бил първи за 10.0% от жените и 10.8% от мъжете.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.5 години.
Вътрешна миграция
През 2021 г. 127 962 души са се преселили между населени места в страната. От тях 45.2% са мъже и 54.8% – жени. Най-много са на 20 до 39 г. (30.8%) и под 20 г. – 24.2%.
38.9% са се преместили от един в друг град, 26.2% – от село в град, 25.1% – от град в село. 9.8% са се преместили от едно село в друго.
Най-много хора са се установили в София (столица) – 20 955. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са София – 15.8%, Благоевград – 6.5%, и Пловдив – 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище – по 0.7%.
Външна миграция
През 2021 г. 26 755 души са напуснали страната. 48.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (50.6%) е на възраст 20-39 г. Под 20 г. са 15.6%, а на и над 60 г. – 9.8%. Най-предпочитаните дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
От чужбина в България са се заселили 39 461 души. 55.1% от тях са мъже, 44.9% – жени. 34.9% са между 20 и 39 г., а 29.8% – 40 – 59 г. Имигрантите на възраст под 20 г. са 16.8%, а на 60 и повече – 18.5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).
Естествен и механичен прираст
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. той е отрицателен. През 2021 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 90 317 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰ (в градовете е минус 10.5‰, а в селата – минус 20.2‰).
През 2021 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки коефициенти са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин – минус 25.7‰, Монтана – минус 23.1‰, и Габрово – минус 22.1‰. В 24 области населението намалява с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС през 2020 г. е минус 2.5‰. В 7 страни той е положителен. С най-висок показател са Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Преди България с висок отрицателен естествен прираст са Литва – минус 6.6‰, и Латвия – минус 5.9‰.
Механичният прираст (разликата между броя на заселилите се и изселилите се от страната) през 2021 г. е положителен – плюс 12 706 души. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +1.8‰. През 2021 г. 11 области имат положителен механичен прираст. Най-голям е той в областите Кърджали (12.6‰), Бургас (7.4‰), Варна и Пловдив – по 6.0‰. С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-8.7‰), Кюстендил (-5.6‰) и Враца (-5.2‰).
