– Как се насочи към актьорството? Ти си от Панагюрище, имал си няколко опита да "пробиеш" в НАТФИЗ и си проявил упоритост…
– Когато бях ученик, не пропусках гостуващите в Панагюрище постановки. Заобичах театъра и кандидатствах в НАТФИЗ. Не ме приеха веднага, но с работа и упорство всичко се постига. Пък и три неуспешни опита не са чак толкова много, като се има предвид конкуренцията…
– Как Влади Въргала те хареса за ролята на овчаря Янчо? Който всъщност до някаква степен е комичен образ на Тодор Живков, нали така?
– С Влади ме запозна Жоро Костов – режисьорът на филма "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", за което съм му изключително благодарен. Сериалът не е базиран на исторически факти и личности, но когато се прави такъв филм, все пак трябва да има някаква историческа приблизителност, затова Влади е измислил наша си България и съответно – наш Тодор Живков. Аз играя ролята на Янчо Овчаров. Но няма тъждественост между двамата. Ролята е интересна, забавна. Янчо е много добър и наивен и има рядката способност да попада там, където не трябва. Да прави всичко, без да иска, и да се случва това, което някой, и най-малко той, очаква. Янчо изпитва неописуема нужда от хартия. Стремежът да я намери превръща живота му в низ от комични ситуации, които го водят напред, към това, за което дори не е мечтал – да стане бъдещият ръководител на народа.
– Ще има ли втори сезон на сериала?
– Да, подготвя се втори сезон – дано всичко да бъде наред и зрителите да имат възможността да видят продължението на "Шменти капели: Легендата".
– Вижда се възход в българското кино, дори и в театъра. На какво се дължи според теб интересът на хората?
– Да, наистина българското кино започна да се възражда. Вижда се желанието и потребността на хората да гледат българско кино. "Шменти капели: Легендата" е част от този подем, сериалът наистина е новаторски, различен и заслужава да бъде гледан.
– Мнението ти за Ивайло Захариев, с когото ти снима в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”? Сега той е доста критикуван за играта си в "Под прикритие"?
– Аз си партнирах със Свежен Младенов, играхме корумпирани ченгета, с Георги Кадурин също имахме обща сцена, но с Ивайло Захариев не снимахме заедно. А за критиката относно играта му в "Под прикритие", мога да кажа само факта, че е любимец на зрителите в Америка.
– Самият ти също се снима в "Под прикритие" – как попадна във филма и защо според теб манията по него не стихва?
– В първия сезон на "Под прикритие" изиграх ролята на Димо Вената. Избраха ме без кастинг, само по снимки. Предполагам, съм им заприличал на мутра (смее се). Надявах се сценарната линия на моя герой да се доразвие, но сценаристите ме взривиха. Манията по сериала не стихва, защото той отразява суровата действителност, която се вихри в България. Филмът е добре заснет и са използвани доста специални ефекти, интересни за зрителите.
– Имаш ли някой куриозен гаф по време на театрално представление?
– О, да! Играехме страхотно представление „Фиаско”, режисьор е Николай Гундеров, участваха Павел Поппандов, Явор Борисов, Гундеров и аз. Гостувахме в Свищов, времето беше невероятно – пролет, топло, зелено. Два часа преди да започне представлението излезе буря – силен вятър и порой. Първо си помислихме, че хората няма да дойдат в това време, но това не ги спря. По средата на представлението падна гръм и прожекторите угаснаха. Пълна тъмнина! Започнахме да импровизираме, за което ни помогна и сюжетът на представлението – трима приятели, неудачници, решават да правят представление, защото така се изкарвали най-лесни пари. След около 5 минути проблемът беше отстранен и доиграхме представлението. Най-забавното беше, че след края на представлението хората ни поздравяваха за хубавата хрумка със спирането на тока /смях – б.а./!
Източник: blitz.bg
Снимка: blitz.bg
--> 
