Преди четири години, на 14 декември 2009 г., ни напусна един от големите български режисьори Крикор Азарян. Ако беше жив днес щеше да навърши 80 години. Ето някои споделени неговите мисли, които ни остави, за да ни водят по пътя:
"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук."
"Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме".
"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."
"Даниела се оказа спасителният пояс в бурното море, от което нямаше излизане. Може би сам съм си го предвиждал, след като се влюбих в нея, още когато бях на 11. Тя е моето спасение."
"Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се "дематериализира". Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си."
"Със Сашо Морфов цял живот сме били като две кучета – едното по-голямо и с претенции за порода. Другото – също, но трябва да се подчинява на първото."
"Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче."
"Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам."
"Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."
"Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента."
"Чочо е един от любимите ми студенти, защото е невероятно талантлив. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим." (Крикор Азарян за любимия си ученик)
--> 
