Текст: Дарина Дечева
На 14 юли, четвъртък, гост на Общинска библиотека „Стоян Дринов“, гр.Панагюрище беше журналистът Румен Стоичков. Той представи седмата си поред книга „Полъх от дълбините“ – една от всичките, в които „съхранява памет“, частици от живата все още история на България. Други негови книги са „Преди забравата“, „Из стръмнините на България“, Някъде там“, „Сърце на длан“, „Ожаднялата река“, „По билото на миналото“.
Румен Стоичков е завършил специалностите „Българска филология“ и „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишната му кариера преминава в БНР – предимно като водещ на предаването „Нощен хоризонт“. Репортажите му за радиото са правени най-много в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала.
Увлекателен разказвач, той заплени гостите на библиотеката с магичните си разкази за малки селца в България, обречени на забрава, в които времето сякаш е спряло, но в които все още живо туптят сърцата на останалите му верни жители – сякаш последните стражи, пазителите на отломъци съкровена българска история…
В предговорът на „Полъх от дълбините“ той пише: „В книгите ми често можете да срещнете необичайни житейски случки, срещи със змейове, влюбени до уши в някоя мома, самодиви край планински извори, предания за цар Самуил, Иван-Александър или който и да било български владетел, легенди за основателите на селищата, които в повечето случаи са били овчари, попаднали на красиво, закътано, с изобилие от вода и тучни пасбища място.“
На кориците на книгите му почти винаги е негова снимка на някое от местата, за които разказва в тях. Това е своеобразното им обезсмъртяване, както и благодарността на автора за възможността да се докосне до самотната и тъжна красота на частиците България. Да ги събере и подреди по начин, по който да им гарантира безсмъртие.
„Полъх от дълбините“ е полъх от българската история, в което се увериха всички, дошли да чуят Румен Стоичков. Те разбраха как протича едно журналистическо проучване на практика, какви са тънкостите, кои са най-важните детайли, как се мисли заглавието на всяка книга – така, че да „хване“ читателя. Безброй се оказаха забравените български селца, зад имената на които стои магичното очарование на легендите, предавани от уста на уста и грижливо пазени в паметта на малобройните им жители.
Освен всички истории, които разказа и показа в богат снимков материал, авторът сподели, че най-вълнуващо за него ще си остане човешкото отношение на хората, „човещинката и топлината“, с които е бил посрещан на много места, думите на възрастни хора, които сякаш са го „стискали за гърлото“. „Хората правят историите“, каза още той и именно на тях, на хората, с които се е срещал толкова много пъти, е посветено и едно от заглавията на негова книга – „Сърце на длан“.
Ето това сърце видяха гостите на Общинска библиотеката „Стоян Дринов“ в топлата привечер на 14 юли. Сърцето, в което е съхранена България. Или поне частта от нея, която тъне в забрава… И хората там, които неспирно гледат света с отворените си очи през прозореца на своята душа.
Няма да е никак пресилено да се каже, че книгите на Румен Стоичков се ползват като пътеводители. Защото те са пътеводители – за (не)забравената, незабравима България.
Пътеводители за човеците (и човешкото!), които още са живи.
И помнят.
