Преди да се захване с проповедническа дейност, според Светото писание, Исус Христос се оттегля в пустинята и 40 дни не яде и не пие нищо. Така той устоява на изкушенията от страна на дявола. По примера на Божия син и сега много вярващи не приемат храна и вода през първите три дни след Сирни Заговезни. За повечето християни обаче Великият пост е преди всичко време за въздържание. Той е време за отказ от определени храни и напитки, както и за покаяние, свързано с житейски слабости и грешки. Пости се максимум 49 дни и минимум една седмица преди причастие.
Според медицинската наука дните на поста са наистина време на физическо прочистване, защото организмът се освобождава от натрупаните токсини. Това е здравословно, както и стремежът към по-спокоен и по-хармоничен живот. Необходимо е обаче да се прилага премерена диета, която не ощетява организма от необходимите му градивни вещества, съдържащи се в месото, млякото и техните продукти. Най-лесно се задоволяват хранителните потребности, ако не се прави строг пост и ограниченията се отнасят само за месото и месните продукти. Това в много голяма степен се доближава до предпазното хранене при наднормено тегло и сърдечносъдови заболявания.
Великденският Пост е най-строгият и най-важният от всички постове. В този период се забранява дори да се пуши и да се пият алкохолни напитки.
Забранява се употребата на продукти с животински произход – месо, риба, мляко и яйца, както и белият хляб, гевреци, бонбони и майонеза.
Разрешените храни са растителните: плодове – пресни или изсушени, зеленчуци, в това число и кисело зеле, туршии, кисели краставички.
От хлябовете е разрешен черният, типовият и сухарите. Могат да се ядат гъби, орехи, всякакви каши, приготвени с вода и е разрешено да се пие чай. На Благовещение и на Цветница е позволено в менюто да има риба.
Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденския пост. През Чистия понеделник – първият понеделник от Великденския пост – е прието пълно въздържание от храна. В петъка на първата седмица се разрешава да се яде само варена пшеница, подсладена с мед или захар.
През останалото време: понеделник, сряда, петък – сухоежбина: вода, хляб, плодове, зеленчуци, компоти. Във вторник и четвъртък – гореща храна без мазнина.
В събота и неделя – храна с растителна мазнина. Отказването от някои видове храна не е главната цел на постенето. Основното му предназначение е да извиси духовно човека.
Телесното пречистване трябва да се съчетава с пречистването на душата. Истинският пост е отдалечаване от злото, обуздаване на езика, смиряване на гнева, укротяване на похотта, прекратяване на клеветите и лъжите.
Разумното въздържание от някои храни по време на постенето е полезно за организма, тъй като наистина му действа пречистващо. Но църквата дава на някои групи хора разрешение да не се пости.
Ето в обобщен вариант храните, които са разрешени по време на Великденския пост:
• Хляб и тестени изделия без яйца, както и качамак без сирене.
• Олио, зехтин, маслини и маргарини на растителна основа.
• Варива (боб, леща, ориз, грах) и соеви продукти.
• Свежи, сушени и консервирани плодове и зеленчуци.
• Мед, захар, сладка и мармалади.
• Халва, сусамов и фъстъчен тахан, фъстъчено масло.
• Постни соленки и сладки.
• Чай, кафе, боза и безалкохолни напитки.
Източници: lekar.bg; gotvach.bg