Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че раните не болят и зарастват много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
Много преди Христа, по време на пролетното равноденствие старите българи са очаквали една друга вест от лястовицата – че Земята зачева отново.
Започва великото прераждане на Земята! Заради най-благата вест през годината празникът се именува Благовец. Според старата ни вяра, тогава се празнува МАЙЧИН ДЕН – ден на почит пред утробата, дала живот. Благовец е благ ден. Лошите думи не хващат.
Земята (майката) зачева доброто, светлината, плодородието и продължението на рода и светът празнува в нейна чест!
От този ден, който види лястовица или щъркел си сваля мартеницата и я връзва на плодно дърво.
На Благовец се прави голямо Благо наричане. Казват , че тогава Земята чува рожбите си и всяко посято желание покълнва!
Целият 25 март е изпълнен с много чудесии и вълшебства.
Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща.
Празнуват: Благовест, Благой, Вангел, Гаврил, Габриела.
