Световният ден за борба със СПИН ежегодно се отбелязва на 1 декември и е посветен на повишаване осведомеността за СПИН-пандемията, причинена от разпространяването на вируса ХИВ.
30 години епидемията е глобален здравен, социален и икономически проблем и една от причините за висока смъртност. Организации по света обикновено отбелязват този ден с различни мероприятия посветени на болестта, както и контрола и превенцията ѝ.
Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е заболяване на човешката имунна система, причинено от вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ). С течение на времето, заразяването с ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/, може да отслаби имунната система до такава степен, че тя да не може да се справи с определени инфекции. Тези инфекции се наричат опортюнистични – наричани така, защото са причинени от организми, които не могат да предизвикат болест у хора с некомпрометирана имунна система, но „се възползват” от отслабената имунна система на хора с ХИВ. Много от инфекциите, които причиняват проблеми или застрашават живота на хора със СПИН, обикновено могат да бъдат контролирани при лица със здрава имунна система. Имунната система на човек със СПИН отслабва толкова, че се налага медицинска намеса, за да бъде предотвратена или лекувана определена сериозна болест.
ХИВ-позитивният резултат не означава, че човекът е болен от СПИН.
Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН, след като развие някоя от болестите, индикиращи заболяването. ХИВ-позитивен човек също така може да има диагноза за СПИН на базата на определени кръвни тестове /брой клетки CD4/ и в същото време да не е имал сериозни заболявания.
Макар че различни терапии на СПИН и ХИВ могат да забавят протичането на болестта, все още не съществува ваксина или лекарство, което напълно да излекува носителя на вируса.
Има три основни начина за предаване на ХИВ: по сексуален път – при сексуален контакт без бариерни предпазни средства/презервативи с човек, инфектиран с ХИВ; по кръвен път – при използване на замърсени с инфектирана кръв игли, спринцовки и др. инструменти; от ХИВ-позитивна майка на бебе – по време на бременността, раждането и кърменето.
Първият случай с ХИВ в България е регистриран през 1986 г. Запазва се тенденцията от последните години броят на новорегистрираните мъже да е по-голям от този на жените.
Несъмнено епидемията от ХИВ е глобален проблем, чиито решаване може да се осъществи само със съвместните усилия на всички.
