Спечелилият първо място във втора възрастова група в Четвъртия национален конкурс за патриотично слово „Оборище – факел на свободата” – 79-годишният Павел Димитров Генов от с. Капитан Димитриево, пред диктофона на ПИА:
Здравейте! Искам първо да Ви поздравя за изключително вълнуващото Ви представяне и за спечеленото първо място в конкурса. С Вашето изпълнение успяхте да стигнете до душите на много хора, от чиито очи потекоха сълзи. Признавам си, аз бях една от тях. Искам да ми кажете какво Ви накара да участвате? За първи път ли участвате в такъв конкурс?
– Не за първи път баш… Тук отдавна съм участвал. Сега дори не се чувствам много добре със здравето и мислех да не идвам. Добре, ама това нещо ме тегли… и аз дойдох с голямо желание. И много се радвам, че имам такава висока оценка, дори не мога да повярвам. Един път съм се представял в чужбина.
В коя страна?
– В Щатите. Бях там на гости. Събра ли се бяха там българи да празнуват. И аз като отидох, като най-възрастен, ме накараха да кажа няколко думи. И тогава казах неща, подобни на тези, които разказах и рецитирах, само че думите ми бяха малко повече.
Много съм развълнуван сега от високата оценка, която получих. Чувствам се поласкан.
Какво мислите за младите хора от погледа на годините си, от всичко това, което сте преживели? Патриоти ли са те?
– Не мога да дам точна оценка. Иска ми се те да разберат и да знаят какво е било преди, за да си направят равносметка и да преценяват оттук нататък с кого си имат работа. Тези паметници, които са направени в памет на тези, които са умрели за нашата свобода… Всичко това трябва да се знае…
Какво сте работили?
– Бях комбайнер и тракторист. В село Поибрене съм жънал пет-шест години с комбайн.
Предстои отбелязването на 138-та годишнина от Априлското въстание. Вие идвали ли сте в Панагюрище на тези тържества?
– Идвал съм много пъти, но не съм участвал. А иначе съм участвал на тези празници, но в Брацигово. Вълнението ми е голямо, когато си мисля за тези исторически събития.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Всичко най-добро им желая. На първо място много здраве, много радост, много щастие.
Изпълнението на този човек ни развълнува доста. Всяка една негова дума беше дълбоко съпреживяна и изречена. От рецитацията му пролича болката от тежката участ, която България е имала и гордостта му от това, че достойно се е борила за свободата си. Поклон и респект пред достойното му представяне на конкурса. На тази възраст неговото участие бе истинско геройство и достоен пример за всички нас.
