Япония е истинско чудо. Чудо са и нейните жители възпитани, трудолюбиви и със съхранени древни традиции и нрави. Там, където слънцето вещае новия ден, в странна хармония съжителстват минало и бъдеще. Бъдеще, сътворено с умовете и душите на уникален народ.
В Япония месец април е началото на учебната, а така също и на фискалната година. През периода Хейан (794-1185) сред представителите на аристокрацията става особено популярно празнуването на пролетното цъфтене на дръвчетата. В годините на периода, известен като Адзучи Момояма, честването на цъфтежа на вишните става популярно сред всички слоеве на обществото. Ханами, което буквално преведено ще рече наблюдение на цъфналите дървета, е традиционен японски обичай на съзерцание на красотата на цъфналите вишни – сакура.
От късния март до първите дни на май, вишните започват да цъфтят из цяла Япония. Прогнозата за цъфтежа на вишневите дръвчета винаги се обявява предварително от метеоролозите и се следи внимателно от всички последователи на пролетния празник, тъй като цъфтежът обикновено трае седмица-две.
Названието Ханами се използва за пръв път в романа “Приказка за Генджи”. Обичаят има няколковековна история. Смята се, че за пръв път започва да се чества през периода Нара, когато Япония е силно повлияна от Китай. Обичаят на съзерцаване на цъфналите вишневи дръвчета идва от Китайския императорски двор, макар че тогава хората отдавали почест на цъфналите японски кайсии. В началото на периода Хейан вишневите дръвчета започват по-силно да привличат вниманието на хората. По това време тържествата били част от ритуал на плодородието, като по това до колко са отрупани с цвят вишните, се съдело колко богата ще е оризовата реколта.
Днес Ханами е едно от най-популярните събития през пролетния сезон в Япония. Множество хора – семейства, приятели и групи си правят пикник под цъфналите вишни. Танци и караоке допълват тържеството, създадено от красивата гледка на разцъфналите сакура. Ханами продължава и през нощта, когато се нарича yozakura (нощна сaкура). На много места като парк “Уено” биват окачвани хартиени фенери за yozakura.
В Токио работещите в офисите устройват нощно ханами, увеселения с пиене на саке в големия парк “Уено” или покрай рова, заобикалящ Императорския дворец. Но пуристите и ценителите на ханами, които искат да изстискат максималното от едно- до двуседмичния сезон се отправят към планината Йошино в националния парк „Йошино-Кумано“, недалеч от Нара и Киото, първите столици на Япония.
Планината е наистина покрита с десетки хиляди вековни бели планински вишневи дървета, разпределени в гори (наречени Хитоме-Сембон, или Хиляда дървета с един поглед), които съобразно тяхната надморска височина цъфтят по различно време, като обикновено започват в началото на април. Маркирани пътеки, посипани с цветчета храмове, тълпи, предимно от японци, съзерцаващи цъфтенето, както и магазините и чайните в прелестния град Йошино обещават незабравимо преживяване.
Може би не всеки от нас би могъл да разбере философията на японците, които са успявали да постигнат духовен мир и блаженство само съзерцавайки изобилието от вишневи цветове – цели „облаци” от ефирни и нежни цветчета.
Но за японската културна традиция цъфналото вишнево дърво е с особен символизъм, който често се свързва с будистко влияние. В Япония вишневият цвят е една от вечните метафора за краткотрайния характер на живота, асоциация за преходността на цветовете, изключителната красота и бързата смърт.
Вишневият цвят е наистина дълбоко символичен за японците и е използван често в японското изкуство – изобразително и музикално.
Страна, от която може да почерпим и пример, и опит! Не, че ще я стигнем…
Темата не е подбрана случайно. На първо място я споделяме във връзка със настоящата Седмица на гората. А фокусът й е нарочен. Защото сега, когато визията на града ни претърпява сериозно обновяване, трябва да се вземат предвид опитът и примерът на достойните. И, ако не друго, то поне да споделим някоя и друга идея, с надеждата, че може да бъде осъществена?! Сега е моментът!
Повече КРАСОТА може да видите тук.
