Днес, 6 януари /ст. ст./, се навършват 167 години от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Една от жените оставили ярка диря в българската история.
Възпитана от своите родители, свещеник Георги и Нона Футекови, в любов към Родината и народа, себеотдаване и милосърдие, които тя проявява през целия си живот. Участва активно в образователната и просветна дейност на девойките в Панагюрското девическо училище и Търновската девическа гимназия. Приема с вълнение и отговорност задачата да ушие Главното въстаническо знаме на IV революционен окръг. Отстоява себе си и не предава народа си, дори когато е подложена на множество разпити и изтезания в затвора Имам Евине.
Родолюбивата й дейност продължава и когато е далеч от Отечеството. Пребивавайки в Москва, Райна подпомага пристигането на около 30 деца-сираци от Панагюрище, като им осигурява стипендии за тяхното образование. Себеотдаване и милосърдие проявява и след преместването на семейството в София. Започва да практикува акушерската си професия, организира „подвижни школи за здравно възпитание”, води курсове за млади медицински кадри в училището „Майчина школа” към болница „Майчин дом”.
Любовта към Родината и народа, трудолюбието, благородството и великодушието, които Райна е притежавала и проявявала през целия си жизнен път, успява да възпита и у децата си.
