Ой, Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!
Радувай се, радувай!
Радувай се, домакине!
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща.
Чорбаджийска и болярска!
Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки,с които ще красят вратите на следващия ден — Цветница. Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии. Обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Празникът се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица и носи много пролетно настроение.
Днес празнуват всички с името Лазар, Лазарка, Лазарин. В символичен план името означава "здраве".
Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му – звездици,
лицето му – трендафил.
Как си кротко играло,
така си кротко заспало.
Майка му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
да си видиш лазарки,
как играят и пеят –
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.
