Произведената продукция в нефинансовите предприятия в страната достига 215 млрд. лв. през 2021 година. Столична община доминира с 81 млрд. лв. (близо 38% от общата в страната). Следват Пловдив (13 млрд. лв.), Варна (9 млрд. лв.), Бургас (6 млрд. лв.) и Русе (5 млрд. лв.). Така водещите 5 общини произвеждат над половината от продукцията в страната.
Над 1 млрд. лв. е произведената продукция в 31 общини – основно областните центрове. Извън тях, където голяма част от продукцията идва от услугите, производството е високо в някои по-малки минни, енергийни или преработващи центрове като Гълъбово, Марица, Раднево, Севлиево, Девня, Раковски. Конфиденциалността на информация скрива от картата някои общини, но ако се съди по високите резултати на Панагюрище (близо 1 млрд. лв.), може да се предполага, че няколко общини от Средногорието (например Пирдоп, Челопеч, Мирково) също се представят изключително силно.
Показателят произведена продукция спрямо населението дава по-ясна представа за резултатите на местното производство. Столична община е на шесто място с 62 хил. лв. на човек от населението, изпреварена от общините със силна индустрия и енергетика – Гълъбово (244 хил. лв.), Девня (190 хил. лв.), Раднево (125 хил. лв.), Божурище (82 хил. лв.) и Марица (79 хил. лв.). С над 50 хил. лв. произведена продукция на човек са и общините Раковски, Севлиево и Съединение. Отново трябва да отбележим, че общините от Средногорието вероятно също са сред първенците, но конфиденциалните данни не позволяват да се уверим.
Единствено в община Трекляно произведената продукция е под хиляда лева на човек. С под 2 хиляди лева пък са общините Антоново, Симеоновград и Чавдар.
Сравнението на данните за 2021 г. с тези за 2020 г., когато е най-тежката пандемична година, показва, че възстановяването е повсеместно. През 2020 г. стойността на произведената продукция намалява в 161 общини, а през 2021 г. намаление, и то сравнително ограничено, се отчита само в 23 от общините.
Най-много нараства произведената продукция в общините Шабла (118%), Кайнарджа (97%), Раднево (96%). Най-голям пък е спадът в Рудозем (-21%), Бургас (-20%), Брезник (18%).
Картите отново ни показват силни икономически центрове на юг от Стара планина и свързаност между тях, докато на север развитите общини са по-скоро самостоятелни и откъснати острови. Между Северна и Южна България също няма обвързване и общ подем на съседни общини, което е причинено най-вече от трудния достъп заради лоша или липсваща инфраструктура.
Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)
