Не е известно къде се е родил той. Живял е през ХІ век и се е представил в Господа в самото начало на ХІІ век, когато България се намирала под византийска власт. Той е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество – преподобните Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски.
Веднъж Йоаким като странник дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с добрия болярин той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. И боляринът му посочил една пещера близо до реката Сарандапор (от гръцки) или Крива река. Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва.
Веднъж на него случайно се натъкнали ловци, отчаяни от неуспеха си в лова. Преподобният им показал едно място, където те хванали много лов. От това време нататък работите на тези хора въобще тръгнали добре, поради благословението на светия подвижник. Но когато друг път посетили пещерата му, те намерили подвижника да лежи на земята умрял и го погребали там. След това често дохождали на гроба му с кадило и свещи.
След 50 години един овдовял свещеник, на име Теодор, се поселил в мястото, където се подвизавал Йоаким и приел монашеско пострижение с името Теофан. Преподобни Йоаким му се явявал няколко пъти и му заповядвал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заповедта на стареца. После построил и манастир с храм на името на преподобния.
В този манастир и досега лежат светите мощи на преподобни Йоаким
